Джонсън обяви, че ще подаде оставка на 7 юли, след поредица от скандали, включително разкриването на многобройни нарушения на собствените му правила за заключване в пандемията. Противоречието, което окончателно го потопи, беше разкритието, че е повишил Крис Пинчър за заместник-отговорник на кабинета, въпреки че е знаел за твърденията за сексуални нарушения по отношение на множество мъже.
Ключовите членове на кабинета му - Риши Сунак и министърът на здравеопазването Саджид Джавид - напуснаха постовете си, което предизвика вълна от над 60 оставки в цялото правителство и направи позицията на Джонсън незащитима.
Кампанията за лидерство официално започна на 12 юли, като осем кандидати получиха необходимата подкрепа от 20 свои колеги депутати. Депутатите гласуваха в пет кръга, като Риши Сунак бе лидер в парламента. Той обаче не беше толкова популярен сред редовите членове на ръководството на торите, които имаха право да решат за последните двама кандидати.
Допреди една година, когато Борис Джонсън назначи Тръс за министър на външните работи, 47-годишната политическа фигура всъщност беше по-известна само на членовете на Консервативната партия. Това е учудващо, тъй като Тръс е един от малкото министри, които заемат правителствени постове без прекъсване от 2012 г. насам, а от 2014 г. - дори с ранг на кабинет. Това, че тя успя да оцелее първо при смяната на Дейвид Камерън с първото правителство на Тереза Мей, а след това и при партийните чистки при Борис Джонсън, само по себе си е постижение. Критиците го обясняват с дългия ѝ незабележителен профил, а поддръжниците - с качеството на работата ѝ в правителството.
Тръс е родена в Оксфорд, дъщеря на професор по математика и учителка. Учи в Шотландия, където баща ѝ е изследовател. Когато семейството се премества отново в Лийдс заради работа, Тръс е на 13 години и има трима по-малки братя. Именно тези години в държавната гимназия в Лийдс Тръс определя като свой политически извор по време на предизборната кампания. /БГНЕС