LOFAR – супермодерният радиотелескоп, с който България ще гледа към далечни галактики

Българската станция на радиотелескопа – LOFAR-BG, ще бъде построена до края на 2025 г. в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория – Рожен.

Това заяви в интервю за БГНЕС астрономът доц. д-р Камен Козарев от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) на Българската академия на науките (БАН).

LOFAR е пан-европейски радиотелескоп, който е изключително гъвкав в своите способности и един от най-модерните радиотелескопи, които наблюдават Вселената на най-ниските честоти, достъпни от земната повърхност.

С българския учен разговаряме за свръхмодерния LOFAR телескоп и станцията, която ще бъде изградена у нас, както и за одобрението от страна на Европейската комисия (ЕК) за създаването на LOFAR ERIC (European Research Infrastructure Consortium – Европейски консорциум за изследователска инфраструктура), в който България е пълноправен член-учредител.

Такива станции вече има в няколко държави в Европа. „Всички отделни наблюдателни станции могат да функционират и като самостоятелни радиотелескопи, а също така могат и да работят заедно. Това е голямата сила на LOFAR телескопа, че всички тези станции, работейки заедно, създават един огромен интерферометър с големина колкото целия континент Европа, което позволява страхотна резолюция на изображенията и на наблюденията, които се извършват“, обясни астрономът.

Работата по LOFAR-BG започва в началото на 2020 г., като проектът е вкаран в Националната пътна карта за научна инфраструктура на България и се радва на финансовата подкрепа на държавата.

Българската станция на телескопа LOFAR ще бъде построена в непосредствена близост до обсерваторията на Рожен. Земята е закупена, изгражда се и инфраструктурата. Станцията ще се състои от 192 антени и ще с големина на футболно игрище.

Изграждането ѝ ще струва около 3 млн. евро. А стойността на целия проект е около 13 млн. лева. Когато бъде готова, ще може да прави наблюдения на честоти между 10 и 250 MHz, и ще могат да бъдат изпълнявани различни научни задачи.

Изключително гъвкавият телескоп LOFAR може да се използва за наблюдение на цели, на обекти както много далеч в младата Вселена, така и много близо до Земята.

Учените ще могат да наблюдават отдалечени галактики, активни галактики и квазари. Ще търсят първите звезди, които някога са светнали във Вселената преди много милиарди години. Ще се извършват наблюдения на слънчевата активност, на пулсари, на йоносферата на Земята, светкавици и т.н.

„Този телескоп, за разлика от повечето астрономически прибори, може да се използва за наблюдение на много ярки цели и обекти, така и на много слаби и отдалечени“, разказа астрономът.

Участието на България в LOFAR ERIC дава възможност на българските астрономи да си сътрудничат с учени от различни държави, включително от Великобритания, Франция, Ирландия, Германия, Полша, Нидерландия. Станциите на телескопа в момента са 52 на брой, като повечето от тях са концентрирани именно в Нидерландия.

„Там е най-големият брой от станции и отделно има из други държави станции, както ще бъде в България. В момента се планира и строежът на станция в Италия, така че този консорциум и тази общност се разраства“, заяви българският учен, който се надява това да продължи.

България е и първата страна на Балканите, която ще разполага с подобна станция. Ученият се надява проектът да успее да привлече астрономи от съседни на страната ни държави, за да се развие допълнително радиоастрономията.

„Нашата основна наблюдателна цел в Института по астрономия е Слънцето, тъй като ние имаме една доста силна група за изследване на слънчевата активност и се надяваме да използваме, а и вече използваме данни от радиотелескопа LOFAR, за изследване на активните процеси на повърхността и в короната на слънцето“, отбеляза той.

На въпроса колко души се очаква да работят в българската станция, когато проектът бъде завършен, доц. Козарев отговори: „В момента работим около 6 човека. Но през 2023 г. имахме няколко школи по радиоастрономия, които бяха доста добре посетени от студенти и докторанти от България и региона – над 20 човека на всяка от школите“.

През 2024 г. се планират и стажове по радиоастрономия, като вече има интерес от страна на студенти от Софийския университет. „Надявам малко по-малко да увеличим броя на хората, които биха работили, а и също така се надявам нашите колеги астрономи в България да припознаят възможността да използват тези уникални наблюдения, така че да увеличим допълнително броя“, подчерта астрономът.

Доц. Козарев е категоричен, че астрономията е една наистина страхотна наука, от която всеки ден се научава нещо ново и различно.

„Астрономията е и най-старата наука, има много романтика в нея, но има и много практични неща. Мисля, че нашият институт навлиза много умело в XXI в. с развитие на технологии, машинно обучение и т.н. Планираме да използваме всички тези технологии, да развиваме допълнителни технологии, свързани с радиоастрономията“, посочи той, като вметна, че доста успешно си партнират с Техническия университет в София и имат съвместни планове за развитие на радиоастрономически апаратури. А следващата цел е в края на 2024 г. да бъде инсталирана радиоастрономическа апаратура на полярната българска база на остров Ливингстън. /БГНЕС