„Радиацията на Луната е между два и три пъти по-висока от тази на МКС (Международната космическа станция)“, каза съавторът Робърт Вимер-Швайнгрубер, астрофизик от университета в Кил. "Така че това ограничава престоя до около два месеца на повърхността на Луната", добави той.
Има няколко източника на радиационно облъчване: галактически космически лъчи, спорадични слънчеви частици (например от слънчеви изригвания) и неутрони и гама лъчи от взаимодействия между космическата радиация и лунната почва. Излъчването се измерва с помощта на единицата сиверт, която определя количеството, абсорбирано от човешките тъкани.
Екипът установил, че радиационното излагане на Луната е 1369 микросиверта на ден - около 2,6 пъти по-високо от дневната доза на екипажа на Международната космическа станция. Причината за това е, че МКС все още е частично защитена от защитния магнитен балон на Земята, наречен магнитосфера, който отклонява повечето лъчения от космоса. Земната атмосфера осигурява допълнителна защита на хората на повърхността, но ние сме по-изложени, колкото по-високо се изкачваме.
"Радиационните нива, които измерихме на Луната, са около 200 пъти по-високи от тези на повърхността на Земята и пет до 10 пъти по-високи от полетите от Ню Йорк до Франкфурт", добави Вимер-Швайнгрубер.
НАСА планира да експортира хората до Луната до 2024 г. в мисията „Артемида“ и заяви, че има планове за дългосрочно присъствие, което да включва астронавти, работещи и живеещи на повърхността.
За Вимер-Швайнгрубер има само един начин хората да прекарат повече от два или три месеца там: изграждане на местообитания, защитени от радиация, като за целта трябва да са покрити с 80 сантиметра лунна почва. /БГНЕС