Лютиерът Владо Тилев усетил магията на занаята още като момче

Най-важното нещо в лютиерството е да се инвестира в добър дървен материал. Това сподели в интервю за БГНЕС Владо Тилев, който професионално се занимава от 25 години с ремонт и изработка на струнни инструменти.

Към занаята той се е насочил заради любовта към струнните инструменти – чело, виола и цигулка. Първият досег на Тилев до тази професия е бил още на 12-годишна възраст благодарение на негов съсед, също лютиер.

"Още в първия момент ми стана интересно. Всичките тези инструменти, едни оправени, други – не, леката неразбория в ателието, навсякъде белези от стотици години. Усетих някаква магия", спомня си Тилев.

Изработването на една цигулка може да отнема между две седмици и месеци. Тилев признава, че желаещите в България да купуват нови цигулки са малко, тъй като музикантите нямат много високи заплати и не могат да си позволят много качествени инструменти. Ценовият диапазон на инструмента варира между 5000-6000 лв., което е непосилно за приходите на нашите музиканти. Основните клиенти на Тилев са чужденци.

Най-добрият материал за струнните музикални инструменти се свежда до явор за целия корпус, шийката с главата, и смърчов чам за горния капак. Това е за 95% от случаите. В миналото е имало изключения, ползвали са ябълка или ела за капака, но това е отпаднала практика заради лоши резултати.

Този вековен занаят не е подминат и от днешното масово производство. Световен лидер в производството на цигулки е Китай, което не е добре за професията.

"Китайците бълват хиляди инструменти ежедневно от много ниско качество. Имат и някои добри майстори, които работят самостоятелно, не във фабрика и имат прилични постижения. Като цяло всички от тази професия страдаме от китайското производство", сподели той.

Лютиерът казва, че 25 години по-късно, продължава да търси тези, на които да предаде магията на професията. Тилев би се радвал, ако някои от синовете му продължи занаята, но все още не може да каже дали ще се случи.

"Не е просто да искаш, това е някаква любов от пръв поглед. Ако тя не се зароди, насила нещата не стават. Желаещи по всяка вероятност има. Много пъти съм имал запитвания да учат при мен, но по една или друга причина съм ги отклонявал – независимо, че в момента имам двама асистенти. Те са също възрастни хора, така че няма как да продължат това, което знам".

Въпреки глобализацията и масовото производство Тилев е оптимист за бъдещето на занаята. „Макар и ограничена професия по популярност, винаги ще се свири класическа музика, която да се изпълнява на тези инструменти".

В тази връзка Владо Тилев със задоволство отбелязва, че в България напоследък отново се забелязва засилен интерес към класическата музика и ценността в изкуството, независимо какво е то – било то литература, изобразително изкуство или театър. Нещата вървят в добра посока, макар и бавно.

В глобален план страни като Китай и Япония са далеч по-напред пред Европа по отношение на класическата музика. „Далечният Изток граби с пълни шепи от културата на Европа в исторически план. Това, което е създадено на Стария континент по отношение на музикалното изкуство в момента е много модерно на Изток. Пълно е по всички музикални европейски консерватории и академии с млади азиатски музикални студенти, които се учат на европейското изкуство", казва в заключение Владо Тилев. /БГНЕС