Маестро Теодосий Спасов: На Балканите обичаме едни същи неща, и ако се съберем, ставаме огромна сила!

Когато кажем Маестро Теодосий Спасов, това не е достатъчно за „кавалджията на света“. До името му седят звания като „носител на Грами", „артист на ЮНЕСКО“, „Доктор хонорис кауза" и определения като „новатор в музикалното изкуство", творец със „свой собствен, уникален стил на свирене", един от „най-талантливите музиканти от Източна Европа", „кралят в музиката на Балканите“. И всичко това не е случайно. Теодосий Спасов първи започва да свири джаз на кавал и превръща изпълненията си в необикновен синтез между традиционен фолклор и класически джаз.

Виртуозният музикант без аналог в света заедно с „The Crossover Trio" от Гърция, ще представят на 18 май, за първи път на българска сцена, новия си проект.

БГНЕС: С огромно удоволствие казвам добър ден на маестрo Теодоси Спасов. Имаме новина, нов проект, спускате се в ново начинание с гръцка група този път - "Кросовър". Минавате към ново ниво в балканската музика или това просто е поредната стъпка на вашите непреставащи търсения в музиката?

Теодосий Спасов: Това е стъпка за разнообразие. В програмата на SoFest участвам всяка година, благодаря на организаторите, че ме канят с различни проекти. Тази година на 18 май заедно с Cross Over Trio от Гърция в състав Алкис Зопоглу, който свири канун, изключителен майстор. Невероятната Марина Леонту Мохамед, тя свири на уд. И Янис Кирим Киридис, пианист. Бяхме миналата година в Белград на Guitar Art с тази програма, която ще се чуе тук в Sofia Live Club.

БГНЕС: Какво по-различно ви донесе работата с гръцките музиканти?

Теодосий Спасов: Това са музиканти, които живеят около Кавала. Много от нещата, които присъстват в техния репертоар, са близки и до нас. Особено песните, които звучат на гръцки, но те звучат в България и на български. Те са тези тракийски песни, които могат да се чуят в елховско, ямболско, та до Странджа, но те обичат и други жанрове, освен фолклора. Вплитат джаз, съвременна поп музика в изпълненията си. Пианистът особено, Яни е участник в много джаз проекти и етнопроекти. Има невероятната способност да акомпанира и да импровизира в движение и се получават прекрасни творения.

БГНЕС: Усещам по тона ви, че определено е било изключително удоволствие. И тъй като става дума за поредния ви международен проект, мисля, че преходът е твърде плавен към следващия въпрос. И той е: ако правилно цитирам Влатко Стефановски - друг голям балкански музикант, с който сте имали удоволствието и той с вас да работи: „Ако махнем една тухла от стената на българо-македонските отношения, сме направили много.“ Музиката път ли е към това да се разберат по-добре Балканите, които интонационно са много близки в музикално отношение?

Теодосий Спасов: Да, изкуството е много преди социалните и политическите промени. Изкуството, разбира се, събаря всякакви бариери, стени. И то говори за едно и също: то говори за любимите неща на човечеството, на хората. То говори за мъдрости, които са в текстовете на песните, за мечтание към свобода, към побратимяване, ако щете. Ние хората обичаме едни и същи неща, особено на Балканите сме с един и същи вкус и ако се съберем ставаме огромна сила.

БГНЕС: В контекста на продължаващото разделение по света и на Балканите, попитахме Теодосий Спасов, който е един от най-видните и разпознаваеми българските музикални посланици по света защо в сферата на културата на Балканите се разбираме много по-лесно, отколкото политическата класа. Защо?

Теодосий Спасов: Според мен, в музиката и по принцип в изкуството, развитието е отишло напред във времето, в бъдещето. Дори това, което се казва в изкуството, много често, разбира се, се опира на традицията, на знанието от миналото, но изкуството казва и трасира бъдещето, където предстоят да се случат наистина вълшебни неща.

В политиката се иска също учене, както и в изкуството. Ние тръгваме от деца. Аз съм тръгнал от 9-годишен и съм в музиката, минавайки през детска музикална школа, през музикално училище, през академия, през ето такива обучения във връзките ми с други мои колеги.

Така трябва да бъде и в политиката, и в социалните науки. Тия неща трябва да се учат от ранна детска възраст, ако някой е решил да се посвети в тази посока.

Иначе пари да се правят, могат да се правят и в хазарта много бързо, но и големи загуби може да постигнем там.

БГНЕС: Давате ми повод веднага да ви задам следващия въпрос и той наближава 24 май, казахте – „ученето“. Трябва ли да се акцентира много повече върху изучаването на българска народна музика в училищата, да кажем, и доколко това би вдигнало не само народностния дух, но и по някакъв начин нивото на общуване помежду ни? Трябва ли да се изучава повече българска народна музика в училищата?

Теодосий Спасов: Не съм краен националист или патриотар. Народната музика трябва да се изучава най-вече в ранните детски години и то в естествена среда, в семейството, да се наследят точно тези знания в областта на народната музика. В читалищната самодейност, в учебните занятия, също да фигурира сериозно отношение към българската народна музика. Това е традиция, която ни дава нашата уникалност. На запад или на изток, на север или на юг, където отидеш, когато се събереш със свои приятели, музиканти, колеги, те се възхищават на музиката, която ние носим. Какъвто и жанр да свириш, класическа музика, етно, джаз, поп, ако не присъства, нашият български подпис вътре, някакъв нюанс, тя става пълно копие на онова, което завладява света и ние сме потърпевши, защото живеем на ветровито място.

Понякога има интонации в нашата поп-музика от Азия. От североизток, от запад, от юг, но майсторите в българската поп музика, така наречената естрадна музика, някога не са забравили, че музиката трябва да звучи по български - да има някаква нишка, която, чувайки произведението, да те ориентира от коя страна, от коя държава е това произведение.

Ето сега, например, нашата поп музика, тя вече може да се конкурира с бритиш поп, със западноевропейска музика, дори английският ни вече стана по-добър. Можем директно да влезем в класациите на запад, но не знам защо - може би като Шенген нещата се бавят.

БГНЕС: Какво е вашето послание към българите във връзка с наистина едни от най-светлите ни празници - празника на знанието и празника на... защото това си Е истинско просвещение - 24 май?

Теодосий Спасов: Да обичат езика си, рода си, децата си, държавата си, изкуството си! Да творят всеки в своята област, ако може да се облагородяваме по този начин, да се провокираме един друг, докато сме на тази земя, защото бързо свършва нашата ваканция на прекрасната планета Земя. /БГНЕС