„Издадени са пощенски картички, които пресъздават епизоди от действието на тази пиеса. Тя третира драма от нашия народен живот в Османската империя под турско владичество. Става дума за опита на турчин да отвлече една българка – Цвета – и първо, да я присъедини към своето семейство, да я потурчи. Има наистина една продължителна драма, в която са въвлечени изключително и османските власти, и българите, които се борят за нея. Накрая завършва с опита на един турски насилник – Осман Бей – да отвлече българката Цвета на самата сватба с годеника й Стоян, която завършва трагично с убийството на Цвета. Тази фабула привлича вниманието и въображението на тогавашните българи, не само в Македония, но и от всички части на България, и е изключително популярна. Поставя се в България и след Първата световна война и продължава да бъде изключително известна“, разказа още дипломатът.
Той отбеляза, че творбата е написана в един романтичен, консервативно-патриотичен дух, в който реалностите на периода след Първата световна война стават все по-различни. Според него високите театрални изисквания я считат за до голяма степен отживяла времето си.
„Показателно е, че при българското управление във Вардарска Македония – 1941 – 1944 г. – тази пиеса не е била поставяна в професионалните български театри в Битоля и в Скопие, но продължава да бъде популярна сред любителските трупи. Има сведения, че е била поставяна във Вардарска Македония. Така Войдан Чернодрински със своя цялостен живот – той умира 1951 г. – и с основната си постановка „Македонска кървава сватба“ остава като един изразител на чувствеността на тогавашния българин от Македония. Чувственост, която е пресъздал от устата на своите герои и която е въодушевлявала публиката както в поробена Македония, така и в свободна България“, уточни историкът.