„Македонска кървава сватба“ на Чернодрински: Изразител на чувствеността на тогавашния българин от Македония

Пиесата „Македонска кървава сватба“ на Войдан Чернодрински, който е роден на днешната дата през 1875 г., остава изразител на чувствеността на тогавашния българин както в поробена Македония, така и в свободна България. Войдан Чернодрински е наш сънародник, роден в най-западните части на Македония, по-точно на Вардарска Македония, в едно село Селци, което днес се намира в община Струга, но тогава е било в Дебърската околия и исторически е част от Дебърско. Той на ранни години – 15-годишен – се преселва в София. Тук се дообразова и тук проявява своите литературни таланти. Написва една драма от народния живот, това е „Македонската кървава сватба“, която е поставена през 1900 г. Това заяви в интервю за БГНЕС историкът и дипломат Наум Кайчев.

По думите му героите в това произведение говорят на неговия роден, западномакедонски, дебърско-охридски говор. Историкът изтъкна, че пиесата „Македонската кървава сватба“ има невероятен успех за времето си, тъй като отговаря на потребностите на тогавашния българин, не само на българите бежанци от Македония в свободното Княжество България, но и на масата българи, която копнее за национална еманципация. Веднага след нейното поставяне в „Славянска беседа“ през ноември 1900 г., трупата на Войдан Чернодрински, която се нарича „Скръб и утеха“, по-късно преименувана на „Македонска столична трупа“, има турнета в цяла България – в Пловдив, във Видин, в Лом, в Русе, във Варна, в Балчик, в Хасково, в Харманли. Според Кайчев тази трупа става общонационален феномен.

„Издадени са пощенски картички, които пресъздават епизоди от действието на тази пиеса. Тя третира драма от нашия народен живот в Османската империя под турско владичество. Става дума за опита на турчин да отвлече една българка – Цвета – и първо, да я присъедини към своето семейство, да я потурчи. Има наистина една продължителна драма, в която са въвлечени изключително и османските власти, и българите, които се борят за нея. Накрая завършва с опита на един турски насилник – Осман Бей – да отвлече българката Цвета на самата сватба с годеника й Стоян, която завършва трагично с убийството на Цвета. Тази фабула привлича вниманието и въображението на тогавашните българи, не само в Македония, но и от всички части на България, и е изключително популярна. Поставя се в България и след Първата световна война и продължава да бъде изключително известна“, разказа още дипломатът.

Той отбеляза, че творбата е написана в един романтичен, консервативно-патриотичен дух, в който реалностите на периода след Първата световна война стават все по-различни. Според него високите театрални изисквания я считат за до голяма степен отживяла времето си.

„Показателно е, че при българското управление във Вардарска Македония – 1941 – 1944 г. – тази пиеса не е била поставяна в професионалните български театри в Битоля и в Скопие, но продължава да бъде популярна сред любителските трупи. Има сведения, че е била поставяна във Вардарска Македония. Така Войдан Чернодрински със своя цялостен живот – той умира 1951 г. – и с основната си постановка „Македонска кървава сватба“ остава като един изразител на чувствеността на тогавашния българин от Македония. Чувственост, която е пресъздал от устата на своите герои и която е въодушевлявала публиката както в поробена Македония, така и в свободна България“, уточни историкът.

Наум Кайчев

Кайчев изтъкна, че след смъртта на Войдан Чернодрински, той получава неочакван живот и делото му продължава да бъде все така актуално.

„Това се случва от страна на новосъздадената Народна република Македония в Югославия. Неговите пиеси започват да се тълкуват като начало на една отделна езиково-драматична традиция, на една отделна народностна традиция, чертаейки, че той е бил македонец едва ли не, а не българин. Докато четейки неговата пиеса „Македонска кървава сватба“, виждаме, че това съвсем не е така. Че да бъдеш македонец означава да бъдеш българин от Македония. И героите на самата драма много ясно показват, че са българи – както в някои обяснения от самия Войдан Чернодрински, в издадените от него издания на пиесите от 1900 г., 1907 г., 1928 г., но също така и от устата на неговите герои. Да кажем, две от героините, които вече са били потурчени, споменават, че в миналото са били българки. „Ний бугарки сме се родили, моя сестро“. Така изрича една от неговите героини. Разбира се, всичко това впоследствие в изданията на пиесата в Югославия, днес Република Северна Македония, се направо фалшифицира и се влагат в устите на героините съвсем други думи“, добави историкът. /БГНЕС