Макрон иска по-малко зависим от НАТО Европейски съюз

Париж призовава за засилване на клаузата за помощ в Договора за ЕС. В случай на нападение срещу държава-членка на ЕС, защитата ѝ трябва да бъде гарантирана, дори тя да не е член на НАТО или ако САЩ наложат вето.

Франция призовава държавите-членки на ЕС да подобрят отбранителната способност на Евросъюза, за да стане той по-независим от защитата на НАТО. За тази цел Франция настоява да бъде прецизирана т.нар. клауза за помощ (член 42, параграф 7 от Договора за ЕС), която задължава всички останали държави да предоставят възможно най-голяма подкрепа в случай на въоръжено нападение срещу някоя от държавите-членки. Това съобщава германското издание „Велт ам зонтаг” (Welt am Sonntag), позовавайки се на добре информирани дипломатически източници от ЕС.

Според френското правителство, „операционализацията на взаимната клауза за подкрепа” трябва да бъде подсилена, за да се гарантира, че всяка държава от ЕС, независимо от обема на своята военна и дипломатическа мрежа, ще може да активира безпрепятствено и своевременно чл. 42, пар.7 от Договора. Вътрешен документ, съдържащ това искане, е получен два пъти от постоянните представители на държавите-членки.

Предложенията на Франция предполагат, че дори по-малки държави като Швеция и Финландия, както и други страни, които не са членове на НАТО, могат да бъдат ефективно защитени в случай на нападение.

Същевременно, обаче, европейските държави-членки на НАТО трябва да могат да окажат съдействие в случай на нападение, дори ако Алиансът не е в състояние да осигури колективна защита по член 5, например, заради вето от страна на САЩ или Турция.

Франция е заинтересована европейците да бъдат в състояние да се погрижат за собствената си сигурност при възникване на такава необходимост.

За подобряване на ефективността на клаузата за помощ Франция настоява Европейската служба за външни дейности (ЕСВД) по искане на нападнатата държава да действа като „координиращ център” за оказване на помощ.

Според работния документ от Париж, държавите от ЕС трябва да идентифицират пропуските при симулационните упражнения, т.нар. Tabletop Exercises, и да развият „готовност за действие” в случай че трябва да се окаже военна или цивилна помощ на атакуваната държава.

Трябва да бъде преразгледан обхватът на действие на клаузата и да бъдат посочени ясни примери, дали помощта трябва да се предостави и при кибератака или хибридна война. По тази точка Франция е подкрепена и от финландското председателство на Съвета на ЕС.

Изданието твърди, че ЕСВД подготвя поверителен анализ относно възможностите за подобряване на клаузата за помощ на ЕС. Париж искаше да включи темата в дневния ред още на срещата на министрите на отбраната на ЕС миналия вторник. Повечето държави-членки, обаче, отказаха с аргумента, че предстои изготвянето на анализа на ЕСВД и че е необходимо в дебата да бъдат включени и министрите на външните работи на държавите от ЕС.

БГНЕС припомня съдържанието на член 42, параграф 7 от Договора за ЕС:

„В случай, когато държава-членка стане обект на въоръжено нападение на нейната територия, другите държави-членки са задължени да ѝ окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат, в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации. Това не засяга специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на някои държави-членки.

Ангажиментите и сътрудничеството в тази област са съвместими с ангажиментите, поети в рамките на Организацията на Северноатлантическия договор, която остава за държавите, които членуват в нея, основа на колективната им отбрана и главна инстанция за нейното осъществяване.” /БГНЕС

Категории: