Манчо Джуркин: Човек престава да бъде човек, когато спре да вярва в бялата лястовица

В село Рибново ще имат по-голямо училище, защото директорът Манчо Джуркин вижда как бялата лястовица на Йордан Йовков свива гнездо под стрехата му, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона. Сега в 94-годишното школо учат над 500 деца, а в него има едва 16 класни стаи. И въпреки двусменния режим те недостигат, което налага да се ползват мазета, коридори и дори ученическата столова. Но 56-годишният директор вярва, напълно в духа на патрона на училището, че ще имат нова сграда, напук на Тома-неверниците. Родопското село Рибново живее паралелно в XIX и XXI век заради шарените облекла на жителите му, ползващи най-съвременните достижения на техниката, и ревностно пази вековните традиции на пра-дедите си. А господин директорът, макар, че е математик, им казва: „Слушайте песента на колелата на Сали Яшар, представете си игривия поглед на Албена, цветето на Люцкан, скъсаното палто на Серафим, търсете и вярвайте в бялата лястовица. Едно дете престава да бъде такова, когато спре да вярва в Дядо Коледа, един човек престава да бъде човек, когато спре да вярва в бялата лястовица”. В края на 90-те години в село Рибново са се раждали по 90 деца годишно. Докато в днешно време те са наполовина - 45-50 деца, въпреки че като цяло в община Гърмен естественият прираст е положителен. Управниците са проявили недалновидност, не са видели, че ще продължава недостигът на класни стаи. В момента в СУ „Йордан Йовков” има 16 класни стаи, а се обучават 515 ученици заедно с тези, обучаващи се в самостоятелна форма. Въпреки двусменния режим класните стаи отново не достигат, защото имаме 24 паралелки и 14 групи. Като ги разделим на двусменен режим, се оказва, че класните стаи не достигат. Въпреки това намираме начин къде да учат децата – две от полуинтернатните групи учат в стола, пригодили сме коридорите, в мазето, в компютърните кабинети, използваме часовете по физическо, когато децата излизат навън, за да ползваме свободната класна стая и т.н. Така създаваме едно своеобразно въртене в училището, за да се води един нормален що-годе учебен процес”, каза директорът Джуркин. Той е директор от 2011 г., преди това е бил заместник, още по-преди-учител, а в съвсем в началото-и ученик. Според него проблем не са на само класните стаи, а и фактът, че колективът е от 57 учители, с непедагогическия персонал стават около 80 души, а всички те се събират в една учителска стая. „Проблемът има решение, аз вече видях светлина в тунела, лично министър Вълчев ме покани, след като бе разбрал за проблема ни от медиите. На срещата бе представен идейният проект за разширение на училището, министър Красимир Вълчев прие присърце проблема, вече първата сума от 300 000 лв. е в сметката на училището. 168 000 лева постъпиха и за филиала в съседното село Осиково, където възстановихме затвореното през 2007 г училище, което ще поеме част от учениците, които са от там. Вярвам, че до 1-2 години проекта, който сме представили , въпреки огромната сума, която струва, и въпреки оскъдния ресурс на българската държава, аз съм убеден, че този проект ще бъде реализиран, макар и поетапно. Тъй като каквото и да е правителството, образованието е приоритет”, категоричен е директорът. Той е откровен, че про ектът за разширението е скъп, но е за 12-класно училище, асансьор, огромна учителска стая, кафе-сладкарница, физкултурен салон, цялостно саниране и вертикална планировка, така че тук ще се получи един затворен комплекс с всички изисквания за едно съвременно училище. За да се използват 2-та дка земя зад училището, ще се наложи да се отнемат 10 000 кубика пръст, за да стъпи на равно разширението на сградата. Според директора Джуркин в новия закон за образованието най-хубавата дума, наред с образованието и възпитанието, е социализацията на учениците. „Много от колегите мечтаят за онзи български възрожденски период, когато попът, кметът и даскалът са били първите и най-уважавани в града и селото личности. За прадедите ни образованието е било религия и за това безусловно са вярвали на тези хора. Това време обаче е безвъзвратно отминало”, сподели Джуркин.

„Нашият патрон е Йордан Йовков, и освен знанието, което трябва да дадем, трябва да им предадем и духът, и човещината му. Винаги, когато говорим за Йовков, им казвам: слушайте песента на колелата на Сали Яшар, игривият поглед на Албена, цветето на Люцкан, скъсаното палто на Серафим, търсете и вярвайте в бялата лястовица. Едно дете престава да бъде такова, когато спре да вярва в Дядо Коледа, един човек престава да бъде човек, когато спре да вярва в бялата лястовица. Аз я виждам как се върти вече около стрехите на училището ни и как свива гнездо”, заяви Манчо Джуркин. Според него, когато намеренията са чисти, а мисълта върви в положително посока – нещата се сбъдват. „Рибново е известно в България с шарените облекла и сватби, като минете по класните стаи ще видите, че селото ревниво пази останалите от векове традиции, сватбите тук са езически, но те са останали в бита на рибанеца и той ревниво си ги пази. В същото време в Рибново навлизат абсолютни всички технологии – домашна техника, интернет, смартфони и всичко останало, продукт на съвременната наука и техника”, твърди Джуркин. „Още от 70-те години на миналия век рибанеца работеше навън – при социализма от Кулата до Дуранкулак, а днес с отварянето на Европа от Португалия до Урал. Отиват, работят, печелят, но се връщат тук и тук свиват гнездо. Всичко това ми дава кураж дава искам и настоявам пред българската държава да направи училището. За да не остане просто един паметник, като в страната, където се затвориха много училища, а селата се обезлюдиха”, завършва директорът и ни развежда из класните стаи, където новата смяна на Рибново и продължители на вековните му традиции, рецитират стихове. Село Рибново наброява към 3 000 жители, разположено е по западните склонове на Родопа планина, отстои на 25 км. от общинския център Гърмен. В Рибново пространството е кът, тъй като е разположено амфитеатрално, на 1 000 метра надморска височина, от долната до горна точка на селото денивелацията е 100 метра. То е второто по големина село в благоевградска област след Брезница. /БГНЕС