Манол Пейков: По-ниско ДДС за книги означава по-високи заплати за хората, които правят книги

Тазгодишният 24 май, когато честваме Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, е по-особен от досегашните, не само за книгоиздателите, но и за цялото ни общество, което се бори с последиците, предизвикани от COVID-19. Издателският бранш макар и не видимо засегнат като туристическия и ресторантьорския, където нещата изцяло секнаха, - косвено е в доста трудна ситуция, защото физическите книжарници бяха затворени цели два месеца. Сега някои от тях отварят, но хората са два пъти по-предпазливи и трудно влизат. Около 80% от оборота, който обичайно идва през физическите книжарници, беше пренасочен към виртуалните, които обаче не могат да компенсират тази голяма липса. Това каза в интервю за БГНЕС Манол Пейков, който е управител на издателска къща „Жанет 45“.

Той прави паралел между малките, средните и големите издателства. „Малките издателства, които нямат никакъв резерв, съществуват ден за ден, седмица за седмица и на практика са семейни издателства и разполагат със семейния ресурс, се борят непрекъснато. Не казвам, че средно големите и големите не са в подобна ситуация, но все пак допускаме, че този който разполага с между 10 и 50 служители, разполага с някакъв резерв, въпреки че това не винаги е така. За малките издателства това е доста трудно, ако не и пагубно в известен смисъл“, коментира издателят. Със задоволство подчертава, че въпреки трудното време, има живот сред българските издатели. „Дори по време на криза и при тази затегната ситуация, те продължиха да издават важни и качествени заглавия и вярвам, че това е един много жилав бранш. От тези 1200 издателства, които имаме в България, огромната част винаги са били на ръба на оцеляването. Това което ги мотивира истински, не е финансовият резултат. Мотивира ги нещо друго, нещо по-дълбоко, нещо по- същностно, и по тази причина смятам, че те ще оцелеят“, убеден е Пейков. Човекът, посветил живота си на книгите и културата разкрива, че заради ниските хонорари липсват цели звена в книгоиздателската верига. „Преводачите на литература получават смехотворно заплащане. В Западна Европа стандартът е 2-3 пъти по-висок от българския. Там преводачите получават 7-8 пъти по-високо заплащане, у нас се плаща между от 6 до 8 лв. на страница. Съюзът на преводачите препоръчва суми, които започват от 15 лв. нагоре, но реално пазарът не може да си го позволи, защото самата книга не може да го понесе. Ако платиш за една преводна книга вместо 3000 лв. 6000 или 7000 лв. няма да започнеш да я издаваш“, обяснява Пейков и продължава: „Повечето книги в България продължават да нямат редактори. За да си добър редактор, трябва да си човек с изключително широка култура, с познания, със житейски опит. Не може да даваш на такъв човек по 1 - 1,50 лв. на страница, там трябва да плащаш 3,4, 5 лв. или половината, от това което плащаш на преводача. Тук говорим за липсващи звена. Какво се случи в България? Цяло поколение преводачи между 45-70 г. зарязаха художествената литература и замина да превеждат по кабини в Страсбург, Брюксел, пък и в България. Заплащането е поне двойно, ако не тройно, четворно, седморно“, казва с тъга в гласа си издателят и пояснява, че превода на художествена литература е най-сложния, предизвикателен и бавен труд, а същевременно е най-зле заплатен. Същата участ имат и оформителите и коректорите, на които също се заплаща ниско. Попитан дали намаляването на ДДС-то на книгите от 20 на 9% може да реши проблема, Пейков уверява, че мигът, в който това се случи, той ще повиши хонорарите на преводачи, редактори, оформители и коректори между 25 и 40 %. „Моментът, в който ДДС-то стане 9% върху книгите, автоматично ще обява, че ще плащам базово по 10 лв. за превод на страница, като до момента съм плащал 7 лв. Това означава над 40% увеличение“, изчислява издателят и добавя, че отдавна мислел по този въпрос, но досега не му излизали сметките и затова не предприемал тази стъпка. От думите му става ясно още, че приветства намаляването на ДДС-то върху книгите, което е дългогодишна борба на бранша, но начинът, по който това се е случило, не му допада. „Начинът, по който това стана беше леко смехотворен. Напрактика ние се оказахме прикачен антураж към заведенията. Хубаво е, че се случи. Трябваше отдавна да се случи, но то се случи покрай лобизма, който е много силен. Заведенията имат много сериозен дял от брутния национален продукт. Супер странно е, че заведенията, чиито огромен дял е в сивия сектор, получиха такъв жест от държавата и още по-странно е ,че решиха да закачат и книгите с формулата за физическата и духовна храна“, коментира Пейков фактите. Независимо от намалението на данъчната ставка се оказва, че България остава сред малкото страни с най-висока ставка. „България е най-бедната страна в ЕС, имаме най-ниските цени на книгите и ДДС –то в случая е драматичен проблем. Това не се разбираше до момента, защото хората, които се занимават с тези проблеми на високо държавно ниво, не се интересуват от нашия бранш, повече от тях не четат, не ги вълнува и не искат да си потопят крака в това море. В ЕС и извън него ставките са от 0% до 9%, което е най-високото ДДС в 2-3 страни. Само в Исландия, ако не се лъжа, е 11%. Дори и с 9% България е държавата с едно от най-високото ДДС дори и намалено“, подчертава книгоиздателят и добавя, че въпреки всичко, това ще даде глътка въздух на сектора. На въпроса дали четенето се е превърнало в мода, Пейков казва, че расте броят на читателите, но все още не е достигнало ниво, за да бъде определено като мода. „За жалост четенето още не се е превърнало в мода. Виждам мои приятели, идващи предимно от северните страни как пристигат на черноморието ни с кашони с книги, и забележете не с айпади или четци, а с книги“, отбелязва той. Според него засиленото търсене на книги от български автори показва вкус, уважение и интерес към темите, които засягат нашите творци. „В средата или края на 90-те книжният пазар изцяло беше доминиран от преводни заглавия. Ако тогава питахте някой дали българско заглавие може да оглави списъка на най-продавани заглавия в България, щяха да ви се изсмеят. Това обаче се случи за първи път 2001-2002 г. и от тогава те доминират на пазара ни“, припомня Пейков и дава пример с издадената в средата на април книга „ Времеубежище“ на Георги Господинов. „Въпреки пандемията ние не се отказахме да я издадем и знаете ли, резултатите бяха впечатляващи. В раките на 10 дни, само в нашия сайт, имахме над 700 продадени книги. Обичайните продажби, през сайт на издателство, в нормална обстановка е по 5 книги, понякога стигат до 10 максимум. Първите 500 книги бяха продадени в рамките на 48 ч.“, коментира със задоволство Пейков. И в края на разговора ни, при който той е нейде в Родопите с чаша кафе в ръка, споделя, че карантината освен своите недостатъци, е донесла и позитиви за хората. „Няма да ни е лесно, не само на нас, изобщо няма да ни е лесно на всички да превъзмогнем ситуацията, в която се намираме. Но тя има и своите добри страни. Това че може да се огледаме вътре в себе си и някак си отваря очите за същностните неща. Виждам как хората в социалните мреги, където по принуда прекарваме повече време покрай карантината, отделят повече внимание на текстове и снимки, свързани с природата, с поезията, азбучни неща. Връщат се към същностното. Това е хубав знак, дано е знак, дано не е просто епизод. Това че непрекъснато препускаме и се стремим към икономически растеж – да бъдем още по-богати, за мен е кауза пердута, за мен е улица без изход. Трябва да поставим други ценности на етажерките и по други неща да се съизмеряваме и те са свързани с качествения живот, щастието, добруването. Тези неща не винаги са съвразани с директен икономически растеж. Крайно време е да си дадем сметка за това“, анализира ситуацията издателят. Според него сега е точният момент да останем насаме със себе си и да преосмислим живота си. А за себе си, Манол Пейков отчита, че е стартирал повече нови проекти, отколкото от произволни два месеца от живота си досега./БГНЕС