Марин Дринов – първостроител на нова България

Марин Дринов е един от строителите на съвременна България, с голям принос за развитието на българската държавност, език и история. За делото на големия възрожденец разговаряме с издателя Иван Гранитски и писателя Боян Ангелов, автор на монография, посветена на Марин Дринов.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюта с двамата интелектуалци.

БГНЕС: Марин Дринов е смятан от съвременниците за един от най-образованите българи на своята епоха, в която дори още не е съществувала българската държава. Какъв е пътят на този възрожденец от Панагюрище до Русия, с какви средства той отива да учи там?

Иван Гранитски: Това ще бъде отговорът на Боян Ангелов, автор на тази изключителна книга – монография и биографично изследване, посветено на Марин Дринов. Като издател искам да кажа, че това е 38-та книга от специалната поредица „Дълг и чест“. Книгата е особена, защото е посветена на един от създателите и стълбовете на Българското книжовно дружество, което после прераства в Академия на науките. Този изключителен възрожденец е панагюрец. Не е случайно, че Боян Ангелов – нашият известен поет и председател на Съюза на българските писатели, е автор на книгата. По един мистичен начин неговата родна къща е с комшулук с родната къща на Марин Дринов. И двамата за панагюрци, така се роди идеята преди една година.

Това е една от най-талантливо и най-ярко написаните книги в тази поредица. Достатъчно е да споменем, че автори в нея са знаменитите академици Васил Гюзелев, Константин Косев, Георги Марков, Стоян Райчевски. Книгата на Боян Ангелов възражда интереса към една наистина от най-силните фигури от нашите будители.

Боян Ангелов: Да уточня, че родната къща на Марин Дринов е до родната къща на моята леля, не точно до моята. Когато бях малък, някъде 5 или 6-годишен, прескачах през комшулука и със съседски деца си играехме в двора на Марин Дринов.

Марин Дринов е роден на 20 октомври 1838 г. и е смятан от неговите колеги и следовници за Паисий Хилендарски на XIX век. Как един човек, в едно малко градче, в една поробена държава се превръща в едно от европейските светила на славистиката и историята? Може да се даде отговор на тези въпроси. Марин Дринов завършва знаменитото панагюрско мъжко училище, създадено като класно училище от Сава Радулов. Негови учители са били Атанасий Чолаков и Йордан Ненов. Еленчанинът Йордан Ненов, който от Пазарджик е поканен в Панагюрище след убийството на Чолаков, а от както знаем от историята на педагогиката, този човек е бил учител на Иван Вазов, на Константин Величков, на Марин Дринов и на Нешо Бончев.

През 1853 г., когато Велко Королеев идва със своя „Вечен календар“, 24 май е честван като общоучилищен празник. Марин Дринов и Нешо Бончев са спомоществуватели още като ученици на този календар. Това по-нататък се отразява и в тяхната биография. Не случайно през 1858 г. те са изпратени от Панагюрска община, с помощта на руския вицеконсул в Пловдив – Найден Геров, в духовната семинария в Киев. Те я завършват редовно, а след това са приети и завършват Московския императорски университет. Марин Дринов е работил като частен учител във фамилията на княз Голицин и след своето дипломиране, когато князът и семейството му тръгват на многогодишно пътуване из Европа, Дринов е поканен от тях и в продължение на 5 години живее в едни от най-славните европейски градове. Живее в Прага, Рим, Неапол, Париж, Женева. В Прага, изключително красив град и два пъти столица на Свещената римска империя, Марин Дринов се запознава с много учени. Освен това е бил и във Виена. Обиколил е много библиотеки, включително във Ватиканската, в които успява да се докосне до съкровищата на българската средновековна мисъл. Знаем, че Дриновият сборник е едно от най-ярките доказателства за старобългарската слава.

БГНЕС: Какъв е приносът на Марин Дринов за развитие на историята като наука и на съвременния български правопис?

Иван Гранитски: Изключителни! В книгата подробно и аналитично се описва приноса му за славистиката, историографията и периодичното списание, което е в основната на дружеството и създаването на Академията на науките. Всъщност Марин Дринов е един от енциклопедистите, една от ренесансово надарените фигури. Истински будител, един от първите. Големи са приносите му и за отстояване на българската църковна независимост. Десетки и стотици са неговите изследвания, статии и студии. Тепърва трябва да се подходи и към издаването на събрани съчинения на Марин Дринов. Необяснимо е за мен, че досега българската държава не е подходила към един такъв сериозен опит. Книгата на Боян Ангелов дава едно много добро начало в това отношение.

Боян Ангелов: Марин Дринов има основополагащи за историята и за църковната история трудове, които стоят в основата на българската историческа наука. Никой сериозен учен не би могъл да подмине приноса му. Уверен съм, че съвременните църковни историци го смятат за ненадминат в тази област. Само приносът му да докаже, че Охридската патриаршия е продължение на Дръстърската, на Преславската, на Софийската български патриаршии и тя успява да се съхрани и след падането на България под византийска власт. Така се изкоренява една огромна мистификация на Константинополската патриаршия, че Охридската архиепископия била продължение на Юстиниана Прима. Това е типично българска църква, която е от изключително значение за съхраняване на българщината в Първата, Втората и дори на Третата българска държава.

БГНЕС: Как възниква идеята за създаване на Българското книжовно дружество?

Иван Гранитски: Това също много добре е обяснено в книгата. Една идея в умовете на нашите възрожденци, които разсъждават няколко години върху нея. Така 1869 г. се учредява това книжовно дружество. Това е още преди Освобождението. Българската академия на науките е по-стара от възкръсналата държава. Това става внимателно, бавно, с усилията на тези книжовници, наследили огромната енергия на Раковски, Каравелов и други поборници. Това е едно натрупващо се интелектуално усилие. Имаме едно съчетание на поне три лъча от духовници и възрожденци, които довеждат до това усилие.

Боян Ангелов: Марин Дринов има едно особено отношение към българските читалища. Години наред той се среща със славянските дружества и смята, че българските читалища трябва да придобият тази международна значимост. Затова се обръща към ръководствата на читалищата и особено към цариградското българско читалище, че трябва да хората да събират песни, приказници, умотворения, за да съхраняват езика и словното богатство на езика, което е неповторимо.

БГНЕС: Освен общественик и учен, Марин Дринов е и държавник. Каква е ролята му за изграждане на Третата българска държава и приемането на Търновската конституция?

Иван Гранитски: Той е от строителите на съвременна България, за които пише във великата си книга Симеон Радев. От днешна гледна точка книгите от поредицата „Дълг и чест“ са важни, за да покажат на съвременното българско общество какви държавници сме имали още преди да имаме държава, тоест върху какви духовни темели е стъпила новата ни държава. Забележете, тези духовни титани, които са били напълно безкористни и са работили само на полза роду, са създали от нищото една държава. Тя за 20 години – от Освобождението до началото на миналия век, става най-силната на Балканите. Това е важно. За това такива личности като Марин Дринов са показателни за днешните българи.

Боян Ангелов: Марин Дринов участва много активно като член на Върховния комисариат, начело княз Александър Дондуков-Корсаков. Той е единственият българин в него, а преди това е и вицегубернатор на София. Негова е главната заслуга София да бъде избрана за столица на България. Той е подозирал, че освен кръстопътното значение на София, столицата на България не трябва да бъде далеч от македонските земи. Само няколко години след Освобождението, през 1885 г., целта на сръбския крал Милан, е била да се завладее тази част от България, а граница между Сърбия и България да стане река Искър. По този начин, за вечни временна, България да бъде отделена от Македония. Това не се случва, може би, защото София е била столица. Само да си представим Търново ако беше столица на България, докато се придвижат войските…

Марин Дринов, като ръководител на духовните дела, успява да направи така, че в Търновската конституция да залегне чл. 38, с който духовната област на Санстефанска България или на Българската екзархия да остане неприкосновена. Екзархията обединява духовните граници на България – Източна Румелия, Македония, Беломорска Тракия, които са останали в рамките на Османската империя. Имало е гласове българската църква да се капсулира само в границите на княжеството, което би било нещо много страшно за по-нататъшното развитие на България като православна държава. /БГНЕС