„Тази година сме решили това да бъде облагородяване на двора на Център за настаняване от семеен тип „Христо Ботев“ в столичния район „Подуяне“. Там са настанени деца с тежки увреждания. Техният единствен начин да излизат навън е в този двор. Той е в много лошо състояние. Искаме да го направим красив, шарен, да го пребоядисаме, така че децата да могат отново да излизат навън и да се радват“, заяви тя.
Освен това ще ремонтират развалените съоръжения в двора и обмислят, при възможност да поставят и специални люлки, които са предназначени за деца с увреждания.
„Сумата, която ни е необходима е около 2000 лв. Ако успеем да съберем повече от тази сума ще насочим средства и към дома в „Бенковски“, където също са настанени деца с увреждания“, добави Николова.
Тя обясни, че освен на базарите разчитат и на дарители, които от години ги подкрепят, а благодарение на сърцатите директори имат достъп до децата, на които ежедневно помагат, защото оказва се по думите на координатора на фондацията, държавата е мащеха за обитателите на центъра.
„От няколко години насам сме назначили специалисти в домовете, които ходят като допълнителен помощен персонал. Те са логопеди, рехабилитатори, специални педагози. Резултатът от тяхната работа е разкошен“, посочи Николова и добави, че в домовете продължава да има сериозен недостиг на персонал, а заради ниските заплати специалистите не желаят да работят там, а потърпевшите и губещите от всичко това са децата.
„Много често те не се вдигат от леглата, с тях не се извършват никакви рехабилитационни дейности, никакви педагогически дейности. След като нашите специалисти влязат в домовете, а това се случва от почти 10 години, резултатът е видим, още на първите сесии на специалистите“, обясни координаторът.
Попитана къде е държавата в цялата тази мисия, Николова заяви, че тя е от другата страна на проблема.
„Никога заедно с нас, никога в диалог с нас, никога не ни чува, никога не взима предвид нашия опит и фактът, че ние сме 365 дни в годината в домовете. Винаги сме при децата, знаем проблемите в домовете, не само на децата, но и на персонала и на администрацията. Благодарение на добрия персонал и директори ние имаме достъп до децата. Ние виждаме проблемите, но държавата е глуха за тях“, категорична е Николова.
И припомня множеството усилия, които са положили през годините назад.
„Всякакви опити в годините сме правили, за да бъдем чути от държавата - от организиране на протести пред почти всеки социален министър, ние сме писали писма, обяснявали сме проблема, търсели сме съдействие от държавата. Винаги сме чували – „Няма пари, няма възможност, няма персонал. Направихме нови хубави домове, децата са в по-малки и близки до семейната среда домове“. Това изобщо не е вярно. Разпиляха деца, разделиха братя и сестри. Държавата нехае. Това са изоставените деца не само на родителите, но и на държавата“, каза още тя.
Продажбата на ръчно изработените мартеници продължава до 1 март 2021 г. /БГНЕС