Маурицио Дзанола: От безполезно място планината се превърна в мой живот
В Банско се провежда фестивал на планинското кино, което тази година навършва 20 години. Един от специалните гости на „Банско филм фест“ е италианецът Маурицио Дзанола-Маноло, алпинистът, почитател на свободното катерене, наричан още „магьосника“, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
64-годишният италианец катери като се осигурява, но не използва, за разлика от болшинството катерачи помощни средства. Той не споменава планините и стените, които е катерил, за него това не е важно, защото винаги има още нещо. Като младеж той се разочарова от това, че промяната, бленувана по площадите не се случва, и за това бяга в най-близкото място-планината. Но и там той не се чувства свободен, след като все някъде по света има хора, които за тях тя е все още блян. Той е човекът, за когото планината от безполезно място се превърнала в негов живот.
Маурицио започва да се катери на шега като 15-16 години.
„Първата истинска планина в моя живот всъщност е най-малката. Може би това беше мястото, където съм се страхувал най-много. Трудно ми е да кажа защо започнах да се катеря, може би средата, в която живеех се чувствах не на място. Нямах лодка в морето, с какво да избягам, планината бе най-близкото място.
Той обяснява, че поколението му е преживяло трудни промени в социалния живот, както и политически проблеми.
„Може би бяхме разочаровани, че не се случи промяната, който очаквахме. И може би след като не успяхме да направим революция на площадите, успяхме в планината. Това беше изходът за нашето поколение“, казва Маурицио Дзанола.
И добавя, че може би има по-просто обяснение: единият вариант бе бъдещето му да бъде затворено в някоя фабрика, но той направил другия избор-бил млад и отишъл в планината.
„Не бих могъл да направя сравнение защото не знам какво би могло да се случи, но буквално планината ми спаси живота. Винаги се затруднявам да отговарям на такива абсолютни въпроси, като „Какво представлява най-красивата планина и нейното изкачване“. Аз ги виждам като една поредица, една линия, която е уникална в този живот“, категоричен бе катерачът.
Според него свободата е форма на разбиране, но не винаги.
„Няма да се почувствам свободен, докато в света има някой който не е“, смята Маурицио.
„Идвам от социална среда, която е абсолютно далеч от алпинизма и катеренето. За мене Меснер/Райнхолд-б.р./ и Бонати/Валтер-б.р./ можеха да бъдат велосипедисти. Аз нямах възможността да ги познавам, за да имам някакво отношение към тях. Аз се запознах с нещата които са оставили и пътя им в планините. За мен някои техни турове бяха просто гениални. Ако си представим планината като нещо равно, дори като бял лист, тези хора си представят една бяла линия, измъкват я от планината и я правят триизмерна. За мен това е гениално“, отбелязва Маурицио.
Той не харесва, че днешните младежи са роби на технологиите и телефоните, не е гладел телевизия от 30 г., но смята, че въпреки това е информиран за случващото се.
„Аз смятам че съм по-свободен от обичайното и извън социалните мрежи, но не съм мизантроп. От 30 г. не гледам телевизия, но намирам начин да се информирам, и оказва, че когато погледна отстрани се оказва, че нещата не са такива каквито ги казват. Притеснява ме начина по който в момента се управляват нещата и младите-начина по който животът ги притиска. Но се надявам че промяна може да има“, категоричен е катерачът.
„Ще се опитам да представя малко или много, това, което говорехме сега. Как като дете започнах да откривам планината, нещо непознато до тогава за мен. Тя се превърна от безполезно място в мой живот“, така алпинистът отговаря на въпроса, какво ще представи на срещата с почитателите си тази вечер в Банско.
Освен кинопрожекциите, фестивалът на планинското кино има богата съпътстваща програма-изложби на картини и фотоси на планинска тематика, щандове с книги на планинска тематика. В хотел „Стената“ в съседното на Банско село Баня има алпийска стена на която се провеждат състезания по спортно катерене за купата „Петър Атанасов“, носеща името на основателя на фестивала. /БГНЕС