Майор д-р Георги Попиванов, ВМА: След мисия се връщаме в България като в Рая и оценяваме мира

Чувството, когато се връщаме в България след всяка мисия е, че се връщаме в Рая и оценяваме мира. Това разказа пред БГНЕС майор д-р Георги Попиванов, който е част от екипа на Клиника по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология на Военномедицинска академия (ВМА). С него се срещаме дни преди празника на военномедицинската служба, който се отбелязва на 1 септември.

Майор д-р Георги Попиванов е роден в град Мездра. През 2000 г. завършва медицина в Плевен, след което три години работи в Спешна медицинска помощ в Омуртаг и Попово. През 2001 г. придобива специалност „Общовойскови лекар“, а по-късно специализира хирургия в клиника „Спешна хирургия“ на ВМА-София. От 2010 г. той е офицер в Българската армия и като военен хирург има опит от три мисии в Херат, Кандахар и Кабул.

„На мисия се трупа безценен опит – има примери, които не се срещат в ежедневната практика – примери на себеотрицание, чувството, че си полезен, понякога в по-голяма степен, отколкото в цивилни условия. Включително опит и умения, за които в цивилната практика са необходими години, а там може да се придобият за месеци”, коментира д-р Попиванов. Не крие и влиянието на чувството за удовлетвореност: „Чувството, че военните, които са там, разчитат на 100% само на теб, тъй като в околността - на 500 км, няма друго лечебно заведение, е уникално. То е отговорност, но същевременно носи и удовлетворение – изгражда характера и професионалния облик”.

Връщайки се назад във времето, д-р Попиванов отчита, че най-трудна в психологическо отношение е била мисията в Кандахар – заради по-особените условия: „Работихме в местна военна болница, с ограничена охрана, с местни лекари, с местното население. Включително това беше и най-горещата точка в Афганистан сред Южните провинции”.

Не забравя уроците от всички мисии. Първият е уважението към травмата. „На второ място – знанието никога не е достатъчно. Трябва да има постоянно усъвършенстване, тъй като травмата има много лица. Това е и много мощен стимул за развитие, даже през годините войните са били един от двигателите за развитието на хирургията. И в днешно време е така”, казва специалистът. Допълва, че в Афганистан работили по американски модел, а алгоритъмът за обработване на болен с тежка травма, заедно с колегите си военни хирурзи, пренесли и при работата си във ВМА.

„Там имаше случаи, при които в рамките на 10-15 минути болният беше с поставена диагноза и в операционната зала, макар и при полеви условия. И всичко това дава опита на една перфектна координация и много голяма мотивировка на личния състав”, коментира д-р Попиванов. В личен план, основното на което са го научили задграничните мисии е дисциплината, навлизане в дебрите на травмата и работа в международен екип.

След близо 17 години работа под пагон казва, че основният принцип, който спазва, е служение на ближния: „Това е основен принцип в медицината. Да не забравяме, че на практика болничното дело възниква в ранните векове във Византия като видим, действен израз на братската любов към ближния. В манастирите се формират първите болници под влиянието на Св. Василий Велики и Св. Йоан Златоуст. Така, че това стои в основата на медицината като цяло”.

Според майора, във военната медицина това нещо е по-изразено, тъй като тук има двустранен процес: „Особено във военните действия – военните служат на нас, ние трябва да служим на тях със същата отдаденост, защото те разчитат изцяло на нас. Те са на първата линия, изложени са на непосредствена заплаха и ние сме единствените хора, на които те могат да разчитат... защото и те имат семейства, и те искат да се приберат живи и здрави вкъщи”.

И въпреки че всяка мисия е уникална сама за себе си, обикновено страхът от неизвестното се преодолява след първата. А опитът от всяка е безценен. Преди 4 години излиза учебник по военна и травма хирургия, като в него е обобщен опитът на екипите на ВМА от всички ротации в Ирак и Афганистан от последните десет години. „Този учебник е под редакцията на генерал Венцислав Мутафчийски и на генерал Николай Петров, а в него е синтезирано всичко – военномедицинската доктрина на НАТО, общите положения в диагностиката на травмата и лечението на травмата по отделните системи. Всичко това е събрано на едно място, онагледено е с много снимки и е изключително ценно за колегите. Даже първият тираж вече е изчерпан”, коментира още майор д-р Георги Попиванов. /БГНЕС