Майор д-р Георги Попиванов е роден в град Мездра. През 2000 г. завършва медицина в Плевен, след което три години работи в Спешна медицинска помощ в Омуртаг и Попово. През 2001 г. придобива специалност „Общовойскови лекар“, а по-късно специализира хирургия в клиника „Спешна хирургия“ на ВМА-София. От 2010 г. той е офицер в Българската армия и като военен хирург има опит от три мисии в Херат, Кандахар и Кабул.
„На мисия се трупа безценен опит – има примери, които не се срещат в ежедневната практика – примери на себеотрицание, чувството, че си полезен, понякога в по-голяма степен, отколкото в цивилни условия. Включително опит и умения, за които в цивилната практика са необходими години, а там може да се придобият за месеци”, коментира д-р Попиванов. Не крие и влиянието на чувството за удовлетвореност: „Чувството, че военните, които са там, разчитат на 100% само на теб, тъй като в околността - на 500 км, няма друго лечебно заведение, е уникално. То е отговорност, но същевременно носи и удовлетворение – изгражда характера и професионалния облик”.
Връщайки се назад във времето, д-р Попиванов отчита, че най-трудна в психологическо отношение е била мисията в Кандахар – заради по-особените условия: „Работихме в местна военна болница, с ограничена охрана, с местни лекари, с местното население. Включително това беше и най-горещата точка в Афганистан сред Южните провинции”.
Не забравя уроците от всички мисии. Първият е уважението към травмата. „На второ място – знанието никога не е достатъчно. Трябва да има постоянно усъвършенстване, тъй като травмата има много лица. Това е и много мощен стимул за развитие, даже през годините войните са били един от двигателите за развитието на хирургията. И в днешно време е така”, казва специалистът. Допълва, че в Афганистан работили по американски модел, а алгоритъмът за обработване на болен с тежка травма, заедно с колегите си военни хирурзи, пренесли и при работата си във ВМА.