Майсторът на акварела

Големият български художник проф. Никола Маринов (1879 – 1948 г.) е един от гигантите на българската акварелна живопис. Това заяви пред БГНЕС изкуствоведът Анелия Николаева, която е куратор на изложбата „Никола Маринов – ателието на свободния дух“, откриваща се на 29 октомври в Националната художествена галерия и ще продължи до 10 януари 2021 г.

След 20 години от последната юбилейна изложба, днес публиката отново ще си припомни майстора на акварела. Идеята на експозицията е да се представи проф. Никола Маринов и в обкръжението на най-изявените си ученици.

Проф. Никола Маринов получава живописното си образование в чужбина, както повечето от големите български имена в живописта по онова време.

„Връзката му с Кралската академия в Торино остава до края на творческия му път по отношение на стилистичното формиране на неговото изкуство. Не е случайно, че неговите акварели са толкова поетични и нежни. Италианската школовка може да бъде открита навсякъде в художествено-пластическите качества на това, което той създава“, заяви Анелия Николаева.

Преподавателската си дейност, проф. Никола Маринов започва през 1921 г. като вече утвърден автор и с участия в редица изложби. В периода след Първата световна война художественият живот на България кипи от творческа енергия.

„Първият випуск от негови ученици събира гигантски имена – Илия Петров, Любомир Далчев, Кирил Петров, Александър Стаменов и др. Те са представители на едно силно поколение, което е в основата на новия облик на българското изкуство от 30-те години“, отбеляза Николаева.

В оценките на своите ученици Никола Маринов остава със силно изявената си фигура на професор и аурата си на любим преподавател. Човешките му добродетели и качествата му на голям художник, по мнение на неговите ученици, са органично преплетени. Учейки ги да запазват своята индивидуалност, той се е стремял да усети силните страни на всеки един от тях и да ги направлява по пътя, по който са поели.

Още през 20-те години големите български интелектуалци Гео Милев и Чавдар Мутафов, които се занимават с художествена критика, отбелязват, че Никола Маринов, владеейки живописната техника, подчинява акварелното петно и сръчно разлива цветната маса, превръщайки я в конструктивна материя. Със специфична чувствителност в акварелното си творчество той успява да вплете сложни психологични състояние на образите в творбите си.

Отделяйки специално внимание на женския образ като еманация на представата му за заобикалящата ни красота, често рисува една красивата италианка – неговата съпруга Фредерика. Майчинството като земен образ на Богородица също присъства в творчеството му.

С човешката си чувствителност, и с художествената си виртуозност акварелите на проф. Никола Маринов остават ненадминати. /БГНЕС