Станислав Пандин
БГНЕС: Защо българското общество е облъчвано постоянно от негативни новини за криминални събития – убийства, изнасилвания, кражби и побои? Станислав Пандин: В този контекст можем да вървим по няколко направления – специфичното влияние на медиите върху българското общество, държавната политика в тази насока и външни фактори, които до някаква степен могат да задават дневния ред у нас. Добрият мениджмънт и добрият PR на една организация предполага максимална гъвкавост и нюх за настоящето и бъдещето. По същият начин може да бъде водена една медийна или една държавна политика, подобно на шахмата. У нас има отявлени медии, чиято целенасочена дейност обслужва безусловно дадени политически интереси. Това означава, че между пикантерията, криминалната информация и друга такава на първосигнално ниво, минават и точно определени новини, целящи обслужването на дадени интереси. С други думи процесът върви по следната причинно-следствена връзка: от „Дайте на народа хляб и зрелища!“, вървим към „Разделяй и владей!“. Именно поради тази причина на хората се гледа чисто механистично – като фактор за постигане на дадени цели. Затова на всяка цена те трябва да бъдат безпроблемно манипулируеми. Една от стратегиите за това е лесно смилаемата информация, свързана с пикантното, пошлото и криминалното, основно на битово ниво. А припознаването единствено на битовото и асоциирането с него от страна на даден индивид, води единствено до едно последващо, често безвъзвратно регресивно оскотяване. БГНЕС: Как се отразяват подобни новини на българина, включително на децата? Приемате ли тезата, че българинът е кръвожаден и търси точно такъв тип информация? Станислав Пандин: Както споменах, елементарно битовисткото и регресивното са тенденциите, които до голяма степен биват задавани, що се отнася до такива новини. Всичко това засяга възрастните, но и младите хора в следюношески период на психо-социално развитие. Негативното и агресивното медийно представяне на дадена информация до голяма степен може да спекулира и въздейства дори и на ерудирани и високограмотни хора, именно защото те са част от социума, а не някаква изолирана консервативна система. Що се отнася до децата в съзнателна възраст, както и до юношите, абсолютно свободният процес на движение на целия този негативизъм, може да задава до известна степен едно последващо поведение, което, уверявам ви, в никакъв случай няма как да бъде наречено просоциално. На юношите все още им липсва избирателна способност и водейки се от масовите налагани модели, те не могат да изградят собствена идентичност, затова ситуацията в този контекст е много деликатна. Що се отнася до втората част на въпроса ви, не мисля, че в този случай се касае за определението „търсенето определя предлагането“. По-скоро случващото се е следствие от целенасочено налаган във времето модел, който води началото си още от зората на демократичните промени. Когато един обществен модел вече е фактически приложен, то той неминуемо дава резултати. Понастоящем резултатите са, че голям процент от хората вече са привикнали към начина, по който медиите им поднасят дадена информация и приемат това за единствено правилното в случая, и още по-лошо – за чиста монета.