Мехмед Юмер: Ще стане ли Северен Кипър задният двор на Анкара?

Изборите в Севернокипърската турска република (СКТР) бяха спечелени на втори тур от кандидата на Партията на националното единство Ерсин Татар, който получи 52,1 на сто от гласовете и стана петият президент на страната.

Мехмед Юмер

Досегашният президент Мустафа Акънджъ, който се яви като независим кандидат успя да спечели 47,9 на сто от вота. След изборите Акънджъ акцентира върху външната намеса в изборите, визирайки Анкара и заяви, че изборите са били белязани от две неща: ситуацията, породена от коронавируса и външната намеса. Кипърският журналист Хасан Кахведжиоглу беше по-директен в оценката си и окачестви изборните резултати като „превратът“ на Ердоган. „СКТР вече е задният двор на Ердоган“, категоричен е Кахведжиоглу. „Северен Кипър вече е разделен на две. Предполагам, че оттук нататък това разделение ще играе роля върху политическата обстановка.“, сподели журналистът. Той отбеляза, че по време на предизборната си кампания Ерсин Татар е разделил жителите на СКТР на тези, които обичат Турция и тези, които не я обичат и добави: „Турското посолство тук функционираше като предизборен щаб.“ Според Хасан Кахведжиоглу голяма част от кипърските турци са показали, че желаят да се намери решение по посока на федерализацията, но до последно са били регистрирани нови жители, които се сдобили с право на глас. Така около 20-30 хиляди души са добавени към избирателните списъци. По мнението на Кахведжиоглу балансът на силите в предизборната надпревара е бил силно нарушен. Спечелването на изборите в СКТР от Ерсин Татар сериозно ще подкопае опитите за разрешаването на кипърския въпрос, разделен през 1974 г. Факт е, че СКТР никога не е бивал признат като самостоятелен фактор в международен план, но по-важното е, че Анкара никога не е гледала на нея като на независим субект. Напротив, политиката на Турция спрямо СКТР е пречупвана винаги през призмата на нейните „национални интереси“.

Политологът от Мемориъл Юнивърсити Нюфаундленд (Канада) проф. д-р Мехмет Ефе Чаман подчертава, че от средата на миналия век досега, стратегическото разположение на Кипър винаги е било в центъра на вниманието на Анкара. „Желанието на кипърските гърци да се обединят с Гърция също подклаждаше амбициите на Турция и когато след 1960-те започна движението за независимост на острова, кипърските турци се организираха, насочвани от Анкара, а това беше използвано като аргумент срещу идеологията на еносиса. Когато военната хунта активизира последователите на ЕОКА (Национална организация на кипърските бойци), започна и обратното броене за СКТР. През 1974 г. Турция завзе четирийсет на сто от острова и го раздели. Кипърските турци бяха събрани в северната част, а гърците бяха изтласкани на юг, като имаше и тежки нарушения на човешките им права.“, изтъква проф. Чаман. И тогава, и в настоящия момент темата за Северен Кипър постоянно се използва за вътрешно политическа употреба в Турция. Планът за уреждане на кипърския проблем, добил популярност под названието Планът „Анан“, предложен от ООН, първо е отхвърлен от тогавашния президент Рауф Денкташ. Така се стигна до референдума, на който пък кипърските гърци гласуваха против обединението, за разлика от кипърските турци, мнозинството от които подкрепиха Планът „Анан“. Така малкият по мащаби Кипър се оказва от голямо значение в турско-гръцките отношения, както преди, така и днес. Проф. Чаман твърди, че в съвремието ни нещата стоят по по-различен начин. „Някога на Турция се гледаше с уважение от западните съюзници като стабилен НАТО-вски партньор. Но днес Турция си служи с неоосманистка и ислямофашистка реторика; поддържа остатъците от ИДИЛ в Сирия и ги използва като куче, отглеждано в задния й двор. Нещо повече, Турция изпраща тези терористи в Либия и Нагорни Карабах, опитва се да установи контрол върху определени части в Сирия и Ирак, провежда експанзионистична политика в Източното Средиземноморие и Егейско море. По отношение на външната политика е много трудно да се открият прилики между Турция от 1970 г. и съвременна Турция“, изтъква професорът.

През 1970-те години Анкара съблюдава баланса на силите в международен план и не действа с максималистични амбиции, въпреки желанието й да осъществи стратегически контрол върху Кипър. Тя взима под внимание борбата между Запада и Съветския съюз, не залага на карта сигурността на страната и действа като последователен съюзник на НАТО. Но за разлика оттогава, днес Турция купува С-400 от Русия, лансира Запада като враг, подклажда националистическите и религиозните чувства при всяка възможност вътре в страната, като част от политиката на турско-ислямския синтез. „При наличната ситуация Турция пое по един рискован път. Не стига, че Турция пряко контролираше Северен Кипър, но по всичко изглежда, че ще се върви към някаква форма на интеграция с контролираните четирийсет на сто от острова. Вътре в Турция това ще има позитивен ефект.“, твърди проф. Чаман. Той смята, че се планира обединение със Северен Кипър, което да се представи като един вид евтино завоевание. „Но вътрешните политически сметки може и да не съответстват на политическата обстановка в глобален мащаб. Ако режимът в Анкара опита да наруши статуквото в Кипър, за да извоюва евтина политическа победа, това може да му струва прескъпо. Защото Кипър е част от Европейския съюз и един евентуален опит за обединение може да изправи Турция лице в лице с международна интервенция. Днес страни като Гърция, Израел, Египет, Саудитска Арабия, държавите от Залива, Армения, Европейския съюз и почти всички съседи са обединени срещу Турция, а единствената грижа на режима в Анкара се свежда до покачването на собствения му рейтинг, като надъхва хората с пропагандата за силна Турция“, категоричен е проф. Чаман. Задълбочаващата се икономическа криза в Турция вероятно ще тласне управляващия режим да търси начини да я заглуши, но докъде ще стигнат амбициите на Ердоган по отношение на т. нар. „държава-рожба“, както наричат в южната ни съседка Северен Кипър, времето ще покаже. /БГНЕС ---------- Мехмед Юмер, главен редактор на електронното издание obzornews.bg Анализът е написан специално за Информационна агенция БГНЕС