Мемориалът „Военна гробница-1916“ в Тутракан: България почита паметта на героите

На европейския континент Балканите са единственото място където продължава манипулация и изкривяването на историческите факти. Много често фалшификациите се използват за насаждане на омраза и създаване на митове сред гражданите, които водят и до политическо напрежение с тежки последствия и блокиране на добросъседските отношения, предаде репортер на БГНЕС.

Така в няколко съседни държави загиналите за свободата на местното население български войници са представени като окупаторски и зловещи сили. В същото време техните гробове и паметници са напълно разрушени, а тяхната памет поругана.

България и българският народ се отнасят с уважение към всеки загинал на нейна територия, включително и тези, които са воювали срещу родината ни. Такъв пример е Мемориалът „Военна гробница-1916“ в Тутракан.

Той е издигнат в памет на загиналите български, германски, турски и румънски воини сражавали се в битката за Тутракан (5 септември 1916 г.), една от най-мощните крепости на р. Дунав. Тук са намерили вечния си покой над 8000 офицери и войници, от тях 1764 са български.

Изграждането на Мемориала започва още през 1922 г., т.е. само няколко години след приключването на касапницата наречена Първа световна война. Любопитното е, че още тогава на едно място са погребани противниците, които са се сражавали един срещу друг. На паметника-обелиск на български, румънски, немски и турски е изписано:

”Чест и слава на тия, които знаят да мрат геройски за техното отечество”.

През 1996 г. е подета кампания за изграждане на Алея на славата, на която са изписани имената на загиналите в битката. Няколко години по-късно е изграден парк, поставени са две оръдия „Круп“, които бдят на вечна стража.

Мемориалът е прекрасен пример за това, как нормалните държави, които са членове на едно общо евроатлантическо семейство – Германия, България, Румъния и Турция, въпреки обидите на историята могат да си простят и заедно да отбелязват паметта на своите герои. Всяка година възпоменателни тържества и панихиди се провеждат на Гергьовден и в първите дни на септември, когато се е състояла паметната битка.

За Мемориала огромни грижи полага Историческия музей на града и общината, той е част и от Стоте национални исторически обекта.

В същото време в някои съседни нам балкански държави, на запад и югозапад, все още са подвластни на старото ретроградно мислене, в което съществуват сфери на влияние, насърчавани от Изток. Това шовинистично и дребнаво мислене намира място дори и когато се отнася до мъртвите.

Голяма част от българските военни гробища на територията на съвременна РС Македония са унищожени по времето на кралство Югославия и след това при диктатора Тито.

За най-голямо съжаление, дори днес над 100 години след края на Първата световна война продължава систематичното заличаване на българската памет и имената на българските герои в РСМ, която уж на думи декларира, че иска да се присъедини към ЕС.

Повечето български военни гробища са унищожени, единици са примерите за запазени. Едно от малкото запазени е гробището в село Цапари, възстановено с помощта на съвременния възрожденец Лука Станчев. То е издигнато в памет на загиналите български войници в битката за Червената стена (1917 г.) или както е по-известна „Македонската Шипка“. /БГНЕС