Мерките на САЩ са насочени към китайското производство на полупроводници

САЩ и Китай са във война, която не се води с оръжия, а чрез търговия, технологии и данни. Последният залп в този конфликт е решението на САЩ да ограничат възможностите на Китай да получава съвременни компютърни чипове, да разработва и поддържа суперкомпютри и да произвежда съвременни полупроводници.

През август 2022 г. президентът на САЩ Джо Байдън подписа Закона за чиповете и науката. Той има двойна цел: да укрепи полупроводниковата индустрия на САЩ чрез мащабни инвестиции в производството на полупроводници, като същевременно се противопостави на Китай. Вследствие на това решение Бюрото за промишленост и сигурност (BIS) обяви на 7 октомври нови ограничения, за да попречи на Китай да се сдобие с усъвършенствани компютърни чипове и да произвежда усъвършенствани полупроводници

Защо сега?

Новите ограничения са обусловени от няколко фактора. Първите са защитата на националната сигурност и външнополитическите интереси на САЩ, създаването на работни места и стимулирането на икономиката. Основният проблем обаче е настоящата зависимост от Китай. Сдържането на Пекин в средносрочен план се превърна в критичен за Вашингтон въпрос, особено след като технологичният и икономическият напредък на източноазиатската държава застрашава водещата позиция на САЩ в световен мащаб.

През 2019 г. Китай е произвел 35% от полупроводниците в света. Въпреки това страната все още внася полупроводници поради огромните нужди на своята промишленост. През 2020 г. Китай е внесъл чипове на стойност 350 млрд. щатски долара, което представлява увеличение с 14,6% спрямо предходната година

Поради това позицията на Китай в световната верига за доставки е изключително важна, като се има предвид, че полупроводниците са от съществено значение за високотехнологичните потребителски отрасли и отбранителната промишленост. Китай играе съществена роля в процесите на сглобяване, опаковане и изпитване на полупроводници. Освен това той произвежда стари чипове с нисък марж на печалба по начин, който никой друг производител от друга държава не е готов да предприеме. Подобна ситуация прави САЩ и останалия свят силно зависими от Китай.

Друга важна страна във веригата за доставка на полупроводници, особено на съвременни полупроводници, използвани в отбранителната промишленост, е Тайван. Ето защо една потенциална война между Китай и Тайван може да опустоши полупроводниковата промишленост, като открие много уязвими места за САЩ и други развити държави. Тази потенциална вероятност е още една причина САЩ да въведат нови политики, насочени към полупроводниковата промишленост.

Още една тухла в стената

Новите мерки на САЩ всъщност са само поредната тухла в стената. С други думи, това е просто още един етап от търговската война между Китай и САЩ. Дълго време САЩ смятаха, че възходът на Китай в областта на търговията и технологиите е благоприятен, тъй като Пекин работи в глобална търговска система, създадена и ръководена от САЩ. Когато през 2001 г. Китай стана член на Световната търговска организация, Вашингтон приветства интеграцията на Китай в световната икономика, тъй като тя е от полза за икономиката на САЩ. Американските потребители се радваха на по-ниски цени, а американските компании реализираха безпрецедентни печалби. След световната финансова криза от 2008 г., обаче, Вашингтон е по-загрижен за възхода на Пекин заради държавния модел на развитие, субсидираните индустрии и изискванията за трансфер на технологии. В резултат на това сдържането на Китай се превърна в един от приоритетите на вземащите решения в САЩ, които започнаха да използват няколко инструмента, с които разполагат, като например въвеждането на мита. Оттогава търговската война между двете държави се засили.

От отбранителна към нападателна позиция

Последните ограничения са сигнал за промяна в целите и политиката на САЩ в областта на търговската политика. Преди август 2022 г. ограниченията на САЩ срещу Китай предполагаха, че Вашингтон желае да промени отношението на Пекин, да укрепи собствената си икономика и да защити интересите си в областта на сигурността. Последният кръг от ограничения обаче означава по-широки цели, като например оспорване на китайската система, запазване на хегемонията и сдържане на Китай.

Дълго време хората, които вземат решенията в САЩ смятаха, че отбранителните политики спрямо Китай ще бъдат достатъчни. В съответствие с това САЩ предприеха стъпки като проверки на инвестициите и регулаторни ограничения. Напоследък политиките на САЩ преминаха от отбранителни към нападателни и сега се съсредоточават върху научноизследователска и развойна дейност във водещите отрасли.

Тази промяна засегна и полупроводниковата индустрия. Възможно е това да се дължи на осъзнаването от страна на американските власти, че полупроводниковата индустрия може да застане на страната на Китай и да доведе до загуба на хегемонията на САЩ. Другата причина може да е неблагоприятното въздействие на отбранителната политика върху икономиката на САЩ. Прекъсването на ключови източници на доставки и причиняването на сериозни смущения в американската промишленост не може да бъде подценявано. Усещането на индустрията за дестабилизация може би все пак не е съпътстваща щета.

Отговорът на Китай

Реакцията на Китай все още е неясна. Досега Китай се колебаеше повече от САЩ дали да приложи ограничителни мерки, най-вече поради съмненията за своята самодостатъчност. Това нежелание вероятно ще продължи известно време, тъй като китайската полупроводникова промишленост не е достатъчно стабилна, за да отблъсне тези атаки. Въпреки това Китай все още може да развие своя капацитет, разчитайки отчасти на други държави, като същевременно разширява своето производство. Тази възможност обаче изглежда ограничена, тъй като ограниченията обхващат и неамерикански компании, които продават в Китай продукти, произведени с американска технология. Освен това възможността други държави да се намесят и да обезсилят въздействието на политиките на САЩ изглежда малка.

Китай може също така да отнесе въпроса до Световната търговска организация (СТО). Пекин и преди е заявявал, че търговските мерки на САЩ, които Вашингтон оправдава с правилата на СТО за изключения, свързани със сигурността, всъщност са в разрез с правилата на СТО. Въпреки това, въпреки реторичните възражения, експертите се съмняват, че Китай ще отнесе въпроса до СТО.

Какво ни очаква в бъдеще?

Докладът на Си Дзинпин, представен на ХХ национален конгрес на Китайската комунистическа партия (20 октомври 2022 г.), показва, че Китай разглежда технологиите като основна производителна сила, а иновациите - като основен двигател на растежа. При това положение е реалистично да се очаква, че Китай ще предприеме всички възможни действия срещу мерките на САЩ, които възпрепятстват технологичния напредък и иновациите. Фактът, че третият мандат на Си току-що е започнал, означава, че Пекин ще продължи да следва курса за реализиране на своите цели. Единственото тъмно петно за Китай е забавянето на темповете на растеж, което може да се отрази на ефективността на усилията на страната.

От друга страна, траекторията на решенията на Белия дом показва, че САЩ вероятно ще бъдат по-агресивни във войната си срещу Китай. Възможно е да се появят по-строги мерки, насочени към други отрасли. САЩ обаче трябва да преценят възможните рискове и ползи от подобни политики за себе си и за световния икономически ред.

Ще има последствия

Въпреки че на този етап изглежда, че конфликтът включва единствено Вашингтон и Пекин, истината е, че всяка държава е загрижена за глобалната криза. Конфронтацията между двете държави има потенциални дългосрочни ползи за САЩ, като същевременно представлява недостатък за Китай. Ефектът на вълната обаче ще се отрази негативно върху много индустрии по света, а освен това и върху перспективите за пренареждане на международния икономически ред. /БГНЕС

Сейманур Йонт, заместник-изследовател в изследователския център TRT World. Неговият анализ е публикуван в Анадолската агенция.