Михаил Неделчев: Нобеловият комитет извади Хандке от музея

Полякинята Олга Токарчук и австриецът Петер Хандке взеха тазгодишните Нобелови награди за литература. Токарчук е отличена за "въображението си на разказвач, който с енциклопедична страст представя пресичането на граници като форма на живот". А Хандке - "за влиятелната си работа, която с лингвистична находчивост изследва периферията и спецификата на човешкия опит".

Петър Хандке се свързва с изявите си през 90-те години като гръмогласен защитник на сърбите по време на кървавото разпадане на бивша Югославия, като дори ги сравнява с евреите при нацистите, забележка, която по-късно оттегли. Неговият пътепис от 1996 г. „Пътешествие към реките: Справедливост за Сърбия“ предизвика бурни негодувания и през 1999 г. той върна престижната гербанска литературна награда Бюхнер в знак на протест срещу бомбардировките на НАТО в Белград. През 2015 г. Хандке беше награден с титлата „Почетен гражданин на Белград“, а през 2012 г. стана чуждестранен член на Сръбската академия на науките и изкуствата. Скандал предизвика и с реч на гроба на Слободан Милошевич.

Петър Хандке е действително много шумно оспорван и рекламиран автор през десетилетията. Неговата слава избледня, коментира в интервю за БГНЕС литературният критик Михаил Неделчев. “Няма спор обаче, че Петер Хандке е много талантлив и голяма фигура. По света той стана известен със своята скандална реч на гроба на Милошевич, което завинаги го компрометира – особено на Балканите. За мен е малко странно това, че не се взима предвид от Нобеловия комитет. Нас не ни броят като реакции и възможности за преценка. Това, естествено, звучи обидно”.

Доста дискусионен е въпросът дали Хандке е най-подходящият кандидат, смята Неделчев. Според него една много голяма част от вече наградените в предишни издания са спорни личности. „Естествено, че има много по-подходящи в момента. Такъв е Харуки Мураками“. В сравнение с него Хандке е така да се каже от авангардисткия, левичарски музей.

Литературният критик признава, че не е изненадан от Нобеловата награда, връчена на Хандке. Същевременно много се радва за отличието на Олга Токарчук. „Знаем, че Нобеловият комитет прави напоследък редица нетрадиционни жестове, включително награждаването на хора, близко повече до попкултурата, отколкото до високата литература“.

Неделчев отбелязва също, че не бива да се търси политически нюанс в награждаването на Хандке. „Западните хора нямат усещането за тази остра чувствителност, която имаме ние от страните на Балканите. Някак си за тях Милошевич е толкова далечна фигура, че не преценяват скандалността на Петър Ханке за хората от Македония, Хърватска, Словения, България.

ВЪЛНА ОТ НЕДОВОЛСТВО

Часове след връчената номинация лавинообразно нарасна и възмущението от по света. В петиция се чуха гласове за оттегляне на решението му да бъде връчена Нобелова награда за литература за 2019 г. Под искането са се подписали над 10 000 души.

Решението беше критикувано от американския ПЕН център. „Във времена на нарастващ национализъм, автократично лидерство и широко разпространена дезинформация в света литературната общност заслужава нещо по-добро от това. Ние дълбоко съжаляваме поради избора на Нобеловата комисия по литература ", се казва в изявлението.

В аргументите на Нобеловия комитет се казва, че се номинира Хандке за неговата „влиятелна работа, която изследва периферията и спецификата на човешкия опит с езикова изобретателност“.

"Ние сме изненадани от избора на писател, който публично подкопа историческата истина и предложи обществена услуга на извършители на геноцид, като бившия сръбски президент Слободан Милошевич и лидера на босненските сърби Радован Караджич", заяви президентът на ПЕН САЩ Дженифър Игън.

През 90-те години Хандке се изяви като гръмогласен защитник на сърбите по време на кървавото разпадане на бивша Югославия, като дори ги сравнява с евреите при нацистите, забележка, която по-късно оттегли.

Неговият пътепис от 1996 г. „Пътешествие към реките: Справедливост за Сърбия“ предизвика бурни негодувания и през 1999 г. той върна престижната гербанска литературна награда Бюхнер в знак на протест срещу бомбардировките на НАТО в Белград.

Босненският актьор Нермин Тулич, който беше тежко ранен по време на обсадата на Сараево 1992-95 г. от войските на босненските сърби, „поздрави“ наградата, като пусна в Туитър повръщащ емотикон.

Либералният политик от Сараево Реуф Байрович заяви, че не може да разбере, че журито смята, че "Хандке е велик писател и че неговата подкрепа за Слобо (Милошевич) и геноцида бележи голяма част от работата му".

Посланикът на Косово в ООН припомни един от цитатите на Хандке: „Понякога бих искал да бъда сръбски православен свещеник, който се бори за Косово“. Тя отбеляза, че в свят, пълен с блестящи писатели, Нобеловият комитет реши да възнагради пропагандатор на етническа омраза и насилие./БГНЕС