Нещо повече - тези промени са заложени в закони. През 2024 г. предстои нова актуализация на пенсиите. Съответно беше вкаран механизъм за изчисление на минималната работна заплата. Това също е записано в закон, който също предстои през 2024 г., ако този закон не се промени. Това допълнително товари бюджета. Говорим за социални разходи, които са вкарани в нормативната уредба на България. За да бъдат отменени, трябва да бъде променен закона. За да бъдат ограничени тези разходи, трябва да се поеме политическа отговорност. Ако това не бъде направено, всеки един проблем, който успеем да замажем през 2023 г., независимо откъде намерим пари, ще се мултиплицира, дори ще се усложни през 2024 г. Говорим за милиарди, с които ще трябва да се справя държавният бюджет през всяка следваща година все по-трудно.
Когато харчиш повече, отколкото изкарваш, се налага емитирането на допълнителен дълг. Намираме се в изключително неприятна ситуация за емитиране на дългове. Ще дам следния пример. В началото на 2023 г. българската държава трябваше да осъществи емисия на дълг, за да погаси падеж на стар дълг от 2016 г. Падежът по стария дълг от 2016 г. е с доходност, т.е. лихва, която държавата трябва да плати в рамките на малко над 2%. През 2023 г. последната дългова емисия, с която ние на практика погасяваме старите си задължения, е с доходност 5%. Това означава, че ако искаме да рефинансираме кредит, ние го рефинансираме при двойно по-лоши условия, отколкото сме взели самия кредит.