Миланович към Радев: Пълна подкрепа към България за Шенген

България и Хърватия са свързани с традиционно приятелство и тясно сътрудничество в продължение на години в ЕС и НАТО, както и в регионални, международни комбинации.

Има опасност Албания и РС Македония да бъдат разделени в преговорния процес, защото за РСМ има условия, които ако не изпълни няма, да продължи преговорите, за разлика от Албания. Според Хърватия всички държави на Балканите, включително Босна и Херцеговина и Черна гора, вече трябва да бъдат членки на Европейския съюз. По отношение на Сърбия Загреб има по-деликатна позиция заради отношенията на Белград с Русия и страната премълчава много неща за Сърбия.

Това заявиха съответно българският президент Румен Радев и хърватският му колега Зоран Миланович, които проведоха среща в президентската институция по време на държавното посещение на хърватската делегация у нас, предаде репортер на БГНЕС.

България и Хърватия са от двете страни на Балканите

Разговорите между двамата президенти бяха насочени към перспективите за разширяване на сътрудничеството между двете страни, задълбочаването на двустранния диалог на най-високо равнище, както и теми от регионалния и европейски дневен ред.

"По редица важни въпроси ние имаме единни, изконни отношения. Двете държави имат важна роля и отговорност за укрепване на сигурността и развитието на региона", заяви Радев.

"Ние сме от двете страни на Балканите. Тези срещи са важни основи за нашите отношения. Дълбоките регионални и глобални промени след войната в Украйна показаха, че трябват остри мерки за укрепване на сигурността и стабилността и процеса за интеграция на Западните Балкани", допълни той.

По отношение на въоръжени сили и укрепването на сигурността и отбраната, Радев каза, че войната е показала необходимостта от единство за по голяма стабилност в региона.

„И двете страни осъдихме руската агресия и препотвърдихме нашата подкрепа за Украйна. Растящите рискове ни карат да настояваме за прекратяване на кръвопролитните действия и намиране на изход от този конфликт. Това е глобален икономически сблъсък, който може да стане глобален военен сблъсък и затова трябва да търсим мирно решение“, заяви българският президент.

По отношение на енергийния сектор, Радев посочи, че достъпът на България до терминалите за газ в Гърция и Турция е дал възможности за целия регион.

„Зеленият преход трябва да бъде справедлив и плавен, без да понижи жизнения стандарт. Споделяме убеждението, че прехода към въглеродна неутралност не минава без познаване на ядрената енергетика. Заедно стоиш на много силно позиции по тази тема, заедно с Франция и други европейски държави“, категоричен бе той.

Коментирайки темата за инфраструктурата, свързваща България и Хърватия, държавният глава отбеляза пускането на авиолинията през 2021 г. и настоя за укрепване и разширяване на инфраструктурата.

Румен Радев

Радев заяви, че двете държави споделят мнението, че ускоряването на европейския процес в западните Балкани е изключително важен, а интеграцията трябва да се случи възможно най-скоро.

По думите на българския президент „процесът трябва да бъде устойчив и необратим. Трябва да постигнем реално добросъседство, базирано на европейските ценности“.

Засягайки икономическите теми Радев отбеляза стокообмена между двете страни.

„Тези 500 млн. евро могат да бъдат много повече, ако използваме европейски възможности и двустранните инициативи. Това е бъдещето“, посочи той и отбеляза необходимостта от разширяване на сътрудничеството в сферата на образованието и културата, където двете страни имат силни традиции“

На въпрос на хърватската национална телевизия към президента Радев дали в България има политически сили, подкрепящи Русия, които могат да заплашат общите европейски позиции по тези въпроси, българският държавен глава заяви, че „от първия ден на руската агресия, страната ни е осъдила тази агресия“.

„Всяка държава има своят исторически път. Ние имаме различни корени и национални идеи и различен път докато сме стигнали до ЕС. Българският народ е признателен на загиналите руски войници при освобождението, но това няма връзка с агресията срещу Украйна. Затова настояваме да намерим дипломатическо и мирно решение на този конфликт. Имаме еднакви връзки с Русия и Украйна, но гледаме днес над сегашните реалности.“, допълни той.

„Благодаря на Миланович за категоричната подкрепа. Няма никаква логика Румъния и България да бъдат извън Шенген. Покрили сме условията още през 2011 г. Аз винаги задавам един и същи въпроси - На какво основание двете страни са извън Шенген?“, запита Радев и коментира:

„Това е унижение за нашите народи и загуба за Европа в момент когато говорим за борба с кризата и инфлацията в Европа ние да възпрепятстване свободното движение на хора, стоки и услуги. Ако Народното събрание приеме няколко важни закона, ние нямаме никакви пречки по-нататък за заслуженото членство в Шенгенското пространство“.

Зоран Миланович

От своя страна хърватският президент Зоран Миланович започна изявлението си с думите, че една от най-важните теми е въпроса за Шенген.

Трябва да говорим искрено. Конкретни отделни интереси в рамките на Европейския съюз се обясняват като голяма философия. Критериите са политически, както бяха и за Хърватия, след като беше напълно готова, но чака 7 години (за членство в Шенген)", заяви Миланович.

По думите му „България чака, защото има проблеми с други държави. Ние ще помогнем с добри намерения. Има държави, които гледат над това като на конкуренция. Ако България и Румъния се присъединят към Шенген, стоките ще минават оттук, вместо от Северна Европа. Това са финансови интереси.“.

Според Миланович призивите за върховенство на правото невинаги са реалната причина за спиране на достъпа на София и Букурещ в Шенген.

„Слушаме историите за правото от 100 год. Трябва да бъдеш достатъчно мъдър по тези въпроси. ЕС не може да се умори да дава съвети. През 2012 г. работех в ЕС и тогава се запознах с това, че някои от новите членки започнаха агресивно да отбраняват своите интереси. Изразявам пълната подкрепа от Хърватия за България за Шенген. Тези години, в които България чака да се присъедини са тежко лицемерие и това е несправедливо.“, категоричен бе той.

Държавният глава на Хърватия пожела успехи на България в изпълнението на нейните цели, като отбеляза: „Не трябва да забравяме, че Европа е нация от исторически държави. Историята на България е история на всеки човек“.

Миланович изказа мнение, че „единството на ЕС не е догма и не е нещо което се подразбира само по себе си. Не съществуват хора които могат да говорят от името на ЕС с изключение на общите теми.“.

По отношение на преговорния процес за членство в Блока, хърватският президент заяви, че има опасност Албания и Северна Македония да бъдат разделени в преговорния процес, защото за РСМ има условия, които ако не изпълни, няма да продължи преговорите, за разлика от Албания.

„Ако РСМ не направи конституционни промени, ще трябва да чака. Това са условията на процеса. В хърватската конституция са представени и българи, и македонци. Не виждам проблем това да стане и в РС Македония“, категоричен бе той и уточни:

„Жал ми е ако двете страни, Албания и РС Македония бъдат разделени. Всички тези държави, плюс Босна и Херцеговина и Черна гора, вече трябваше да бъдат членки на ЕС. По отношение на Сърбия имаме по-деликатна позиция заради отношенията им с Русия. Хърватия премълчава много неща към Сърбия. Страната ни е имала много тежък път към ЕС заради войната, но ние сме сдържани, защото винаги има утре“.

По време на посещението у нас Зоран Миланович ще се срещне с министър-председателя Гълъб Донев и председателя на 49-ото Народно събрание Росен Желязков. Държавният глава на Хърватия ще изнесе лекция пред студенти на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. /БГНЕС