„Километрите ограда по границата между Унгария и Хърватия не спират нелегалните имигранти, които влизат в страната ни като в увеселителен парк", заяви хърватският президент Зоран Миланович, докато посещаваше хърватско-словенската граница. Той хвърли вината върху Сърбия и Босна и Херцеговина, които според него не правят достатъчно, за да спрат масите от мигранти, съобщи „TVP World”.

Миланович отбеляза, че контрабандистите са най-големият проблем, когато става въпрос за увеличаване на броя на нелегалните имигранти.

"Една глоба от 1000 евро е нищо за тях в сравнение с приходите им; необходими са нови начини за борба с тях", посочи хърватския държавен глава.

Президентът обвини Сърбия и БиХ, страните, от които нелегалните имигранти влизат на хърватска територия, че "се бавят и не си вършат добре работата".

"Само сериозно и реалистично обещание за присъединяване към ЕС може да ги убеди да изпълнят своята част от работата", каза той.

Хърватия е разположена на така наречения Балкански маршрут, който минава през Турция, България, Гърция, Северна Македония, Сърбия и Босна и Херцеговина. Той е един от основните миграционни коридори, водещи към блока.

Поради увеличаването на мигрантския поток, насочен към ЕС, словенското правителство реши да въведе граничен контрол с Хърватия и Унгария. Коментирайки решението, хърватският министър-председател Андрей Пленкович заяви, че то не означава "край на Шенгенската зона", но определено потвърждава наличието на сериозни проблеми в Общността.

През октомври хърватската парламентарна комисия по вътрешна политика и национална сигурност оцени, че "границите на страната са пробити като швейцарско сирене, а премиерът Пленкович отхвърля помощта на Frontex, защото ще излезе некомпетентен".

Заместник-председателят на комисията Марио Капулица от управляващата партия отхвърли твърдението, че правителството не се справя със ситуацията и обясни, че иска Frontex да бъде на границата с Хърватия, но от страната БиХ, откъдето идват повечето нелегални имигранти в страната.

Броят на мигрантите, пристигащи в Хърватия, се е увеличил със 170% на годишна база, а броят на подадените молби за убежище е нараснал със 700%./БГНЕС