Милков: Сърбия не изпълнява договореностите за правата на българите

Спазването на правата на българите в Западните покрайнини е елемент от критериите, които наблюдаваме, когато става дума за преговорите на Сърбия за членство в Европейския съюз. Това заяви външният министър Николай Милков пред Милена Милотинова в предаването „Брюксел 1“ на БГ он еър.

Милков заяви, че между България и Сърбия са постигнати много договорености по отношение на правата на българите в Западните покрайнини, като последните от тях са по време на срещите между президентите Румен Радев и Александър Вучич.

„Проблемът е, че те не се изпълняват в пълнота или не се изпълняват изобщо“, заяви външният ни министър. За да илюстрира проблема, той даде пример с учебниците на български език, на които трябва да учат българчетата в Царибродско и Босилеградско.

Готови са учебниците само за няколко класа, а за останалите липсват – в момента те още се обсъждат от съответните комисии в сръбското Министерство на просветата. Това фактически пречи да се провежда нормален образователен процес на български език. Нямам как първи и втори клас да учиш по български учебници, след това да минеш на сръбски и т.н. „Ето как нещата се изпълняват частично и се обезсмислят“, заяви Милков.

Той посочи, че българското външно министерство се опитва да помогне за повишаване на благосъстоянието на българите в Западните покрайнини чрез организиране на бизнес конференции и насърчаване български компании да инвестират в този регион.

„Над 700 човека пътуват от Западните покрайнини всеки ден, за да работят у нас“, заяви Милков и добави, че до края на годината се очаква разширяване на лентите от българска страна на ГКПП „Калотина“, с което да се улесни преминаването на границата от тяхна страна.

По отношение на къщата на Димитър Талев в Прилеп и може ли страната ни да я купи и да направи музей на писателя там, външният министър отговори:

„Това е въпрос, свързан с наше културно-историческо наследство. Ние, като МВнР, сме готови да подпомогнем Министерството на културата в тази връзка, защото то е титулярът, ангажиран с българското културно-историческо наследство. Трябва обаче да бъдат изяснени много неща. Първо трябва да има бюджет, а и ние нямаме законово или друго основание да извършим такъв разход, това се върши по друг начин. Трябва да се види дали е възможно купуването на къщата, тъй като тя е собственост на тази госпожа, която даде пресконференция в България, но има и съсобственик, живеещ в Австралия и не знаем дали той би бил готов да я продаде. Трябва да се видят и чисто финансовите условия, тъй като това е аналитичен въпрос, що се отнася до пазара на имоти в Прилеп. Най-важното е да се реши по какъв начин тя може да бъде използвана в бъдеще, по какъв начин там може да има културна дейност и дали тя няма да бъде възпрепятствана по някакъв начин от македонските власти, тъй като ние вече имаме негативен опит, както се вижда от последните години“.

По отношение на трудното получаване на българско гражданство, както и на въпроса на водещата защо ключови имена, лидери на българската общност в РСМ, приети от еврокомисаря Оливер Вархей заради отстояването на българското им самосъзнание като Любчо Георгиевски и Георги Трендафилов имат проблеми с получаване на българско гражданство, както и защо не се създава предвиденият по закон Консултативният съвет по гражданството, министър Милков заяви:

„Проектът за постановление за създаването на такъв Консултативен по българското гражданство премина на обществено обсъждане. След това беше представено на вниманието на всички институции министерства, които дадоха свои бележки. Този четвъртък ние получихме бележките на Министерство на правосъдието, които бяха най-обемни. След като отчетем тези бележки, ние ще имаме възможност по-следващата сряда да внесем това в МС, така че да бъде приет този дългоочакван Консултативен съвет. Искам да кажа обаче, че неговото създаване няма автоматично да реши всички въпроси свързани с гражданството. Това трябва да бъде ясно предварително, за да не се хранят надежди, че 100 процента е решен въпросът. Съветът би могъл да решава гранични проблеми свързани със сегашната регламентация. Да се преценява един документ дали той е валиден или не, дали да бъде отчетен, или не. Да има някакъв вид преценка, която да бъде политическа“, заяви Милков.

Според него след съставянето на парламент би могло да се обмисли цялостно законодателството във връзка със сегашните пречки пред българите от РСМ и да се да се изчисти изцяло проблематиката с българско гражданство. /БГНЕС