Минеков: Общоевропейска рамка да регламентира плурализма на медиите

Министърът на културата проф. Велислав Минеков взе участие в редовното заседание на Съвета на ЕС във формат „Образование, младеж, култура и спорт“ в Брюксел. Основни теми на заседанието бяха работният план за културата 2023-2026 г., подкрепата за опазването на културното наследство в Украйна и докладът относно създаването на законодателен акт за свободата на медиите, съобщиха от пресцентъра на Министерството на културата. В заседанието взе участие и министърът на културата на Украйна Александър Ткаченко.

В изказването си днес по т. 11 относно регламента за създаване на Европейски акт за свобода на медиите министър Минеков изрази благодарност към Европейската комисия и заместник-председателя Вера Йоурова за навременното предложение за Регламент за създаване на Европейски акт за свободата на медиите.

Той добави още, че в сегашния контекст, оформен от редица кризи, новите реалности, които влияят на информационното и медийно пространство в Европейския съюз и в неговите държави членки, съм убеден, че все по-ясна става необходимостта от амбициозни цели и съвместни действия за укрепване на свободата и плурализма на медиите чрез създаване на обща европейска рамка за медийните услуги и в резултат – подсилване на устойчивостта на демокрацията в Съюза.

Българският министър на културата не скри, че има много предизвикателства и структурни проблеми за медийната среда, с които се сблъскваме на национално ниво. Но отбеляза, че тяхното присъствие е осезаемо и в европейски план, което се вижда и в докладите на Европейската комисия за върховенството на закона.

Министър Минеков акцентира, че в тази връзка приветстваме амбицията на законодателното предложение, което обхваща редица целесъобразни теми. Сред тях: предоставянето на качествени медийни услуги чрез намаляване на риска от неправомерна публична и частна намеса в редакционната свобода; осигуряване на независимост и стабилно финансиране на обществените медии; гарантиране на прозрачно и справедливо разпределение на средствата за държавна реклама; засилване на регулаторното сътрудничество чрез инструменти за трансгранична координация, прозрачност по отношение на медийната собственост.

Той благодари на Чешкото председателство за работата по досието и за изготвения Доклад за напредъка. Министър Минеков изрази надежда, че бъдещото Шведско председателство също ще приоритизира темата за медийния плурализъм и медийната свобода като особено важна в европейски план и им пожела успех в преговорите по това законодателно предложение.

Българският министър на културата декларира, че България ще работи с особено внимание по това важно досие и ще съдейства за приемането на Регламент, съдържащ амбициозни и конкретни разпоредби, които да доведат до правна сигурност, устойчиви мерки и намаляване на фрагментираните правила, допринасяйки за укрепване на медийната среда в Европейския съюз. „Симбиозата между политици и олигарси е основна причина за липса на свободни медии. Корупцията и бедността са само следствие“, посочи министър Минеков в края на изказването си.

По рано днес, в рамките на политическия дебат на тема „Подкрепа и солидарност с украинската култура, включително културното наследство“, европейските министри на културата и ЕК обсъдиха начините за осигуряване на помощ за опазване и съхранение на културното наследство в Украйна, както възможностите за цялостна подкрепа за културния и медиен сектор в страната. В изказването си министър Минеков посочи, че по отношение на действията за спешната подкрепа България гледа положително на предложението за създаването на единен европейски културен фонд, посветен на украинската култура и медии, опазването на европейското културно наследство и за запазването на културното многообразие. „Считаме, че подобен фонд би спомогнал и за по-добра координация при разпределяне на средствата и даренията според необходимостите. Имаме желание да се включим с принос към фонда и в момента разглеждаме механизмите, по които това участие би било възможно“, посочи министър Минеков.

В свое изказване по време на заседанието европейският комисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел изрази увереност, че днешната среща ще отправи много силно послание относно солидарността на държавите членки на ЕС с Украйна. По думите й е много важно да се помогне на Украйна, като се използват всички налични инструменти. Тя очерта извършеното в творческия сектор, за да може творците на Украйна да продължават да творят, където и да се намират в момента. Посочи необходимостта да бъде опазено и културното наследство. „Ще се създаде експертна група, за да се идентифицира най-добрият подход за възстановяване на наследството на Украйна“, информира Мария Габриел. България има готовност да осигури материали за предпазване и съхранение на културните ценности и в момента проучва конкретните възможности за това.

Министрите на културата единодушно одобриха Резолюцията на Съвета за Работния план за култура за периода 2023-2026. Приоритетите на Новия Работен план за култура 2023-2026 г. се отличават с ясно изразена европейска добавена стойност и необходимост от съвместни действия в следващите четири години. Предвидените действия отразяват съвременната роля на културата в обществото, мястото на творците в него, възможностите за по-разширен достъп за хората до културата и участието им в нея, както и важната роля на културата във външните отношения на ЕС. Предлаганият нов Работен план за култура 2023-2026 е основан на ръководни принципи, които отразяват нейния значителен принос за укрепване и сплотяване на общности, формиране на европейска идентичност, принос за устойчивото развитие, икономиката и социалното приобщаване. Тези принципи показват и възможността на културата да бъде фактор за иновации, да подкрепя правата на човека, неговото творческо начало, и е важен инструмент за формиране на критично мислене, както и в борбата срещу пропагандата и дезинформацията.

По време на заседанието днес бе представена информация по следните въпроси: Латвия информира относно избор на Лиепая за Европейска столица на културата през 2027 г.; Германската делегация представи информация относно културните институции в енергийната криза; ЕК информира за EIT Culture and Creativity общност за знания и иновации на Европейския институт за иновации и технология и също за участието на ЕС и неговите държави членки като почетен гост на Панаира на книгата в Гуадалахара през 2023 г.; Латвия, Естония, Литва и Полша информираха относно разпространение на руски пропагандни канали чрез сателитни доставчици, действащи под юрисдикцията на държавите членки на ЕС. Накрая Шведската делегация представи работната програма в областта на културата и аудиовизията за предстоящото Шведско председателство.

Заседанието бе председателствано от министъра на културата на Чехия г-н Мартин Бакса, а Европейската комисия бе представена от заместник-председателя Вера Йоурова и комисар Мария Габриел, съответно по темите медии и култура. /БГНЕС