„Сурвата е характерна за Западна България. Това, че масово се говори за кукери е невярно, защото кукери имаме единствено в Източна Тракия и те са свързани с обредност по време на Сирни Заговезни. Това смесване е повлияно от масовата култура и медиите, но за носителите на традицията името е важно“. Това заяви пред БГНЕС доцент Мира Маркова, декан на Историческия факултет към Софийския университет.
„Тези групи се наричат сурвакари, сурваскари, дедерци, беляци в Благоевградско, капачи в Кулско, джамалари в Софийско, дервиши в Пазарджишко. Има различни наименования за един и същ обред и практически най-голямата група дава наименованието на обреда“, добави доц. Маркова. Тя подчерта, че участието в ритуала е строго отредено за ергени. „Казано е, че след участие в сурвакарските игри те са годни да създадат семейство. Един вид излизат на брачния пазар. В традиционната култура има моменти в календара, където трябва да се извърши такъв социален преход за членовете на този колектив. В традиционното общество не е важна възрастта, а социалният статус. Ергените могат да бъдат на възраст от 17 до 22 години, но техният водач трябва да е женен мъж. Един от елементите е точно тази обучаваща обредност. Един от моментите на маскарада е разиграването на теми свързани със сватбата. Донякъде гротескни сцени. В случая се отнася за ергените, но има и определени моменти в календара, където инициацията е за девойките“, допълни Маркова.