Мира Маркова: Сурвакарите са медиатори между света на живите и отвъдното

„Сурвата е характерна за Западна България. Това, че масово се говори за кукери е невярно, защото кукери имаме единствено в Източна Тракия и те са свързани с обредност по време на Сирни Заговезни. Това смесване е повлияно от масовата култура и медиите, но за носителите на традицията името е важно“. Това заяви пред БГНЕС доцент Мира Маркова, декан на Историческия факултет към Софийския университет.

„Тези групи се наричат сурвакари, сурваскари, дедерци, беляци в Благоевградско, капачи в Кулско, джамалари в Софийско, дервиши в Пазарджишко. Има различни наименования за един и същ обред и практически най-голямата група дава наименованието на обреда“, добави доц. Маркова. Тя подчерта, че участието в ритуала е строго отредено за ергени. „Казано е, че след участие в сурвакарските игри те са годни да създадат семейство. Един вид излизат на брачния пазар. В традиционната култура има моменти в календара, където трябва да се извърши такъв социален преход за членовете на този колектив. В традиционното общество не е важна възрастта, а социалният статус. Ергените могат да бъдат на възраст от 17 до 22 години, но техният водач трябва да е женен мъж. Един от елементите е точно тази обучаваща обредност. Един от моментите на маскарада е разиграването на теми свързани със сватбата. Донякъде гротескни сцени. В случая се отнася за ергените, но има и определени моменти в календара, където инициацията е за девойките“, допълни Маркова.

Тя разказа, че в народната култура се е вярвало, че участниците са медиатори между нашия свят и отвъдното.

„Такъв тип маскаради има в цялото Средиземноморие, Западна Европа и славянските страни, като те също са характерни с това време на календарен преход. Тази смяна зависи от различния стопански ритъм на обществата”, отбеляза доцентът. Тя подчерта още, че нашата маскарадна обредност може да се сравни с карнавала в Западна Европа, който е по-скоро по Сирни Заговезни.

„Но какво е общото?! Общото е, че винаги имаме един обърнат свят. Маскарадът е време обърнато наопаки. Самите участници са медиатори между света на живите и отвъдното, затова носят маски. Маските са предпазни. Затова се вярва, че е задължително на Ивановден сурвакарите да преминат през обредно пречистване. В региона местните ги наричат ликове, а не маски”, уточни доц. Маркова.

„Участниците, които носят маски могат да бъдат наречени „високи персонажи“, участниците без маски са „ниски персонажи”. Тези, които не носят маски обикновено са гротескни фигури. Фигурата на булката е ерген, който е облечен в гротескни дрехи“, сподели Маркова.

Фестивал "Сурва" в Перник няма да има и тази година

„Фестивалът в Перник е създаден за първи път през 1967 година. Желанието е да бъде кодифицирано участието на тези спонтанни народни групи, но и търсене на контрол от тогавашната власт върху местните общности. Сурвакарските дружини са неформални авторитети. Те са изключително авторитетни в общностите си, където живеят. Водачите на тези общности са по-важни от кметовете. Властта е искала да има контрол върху тези движения на народната култура. От друга страна в периода на социализма народната култура беше изтласкана на преден план, като задължителен елемент на идентичността на българите. Фестивалът в Перник придоби много широка популярност през последните десетилетия, особено след 2015 година, когато самият обичай беше вписан в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО“, заяви Маркова.

Доцентът добави, че традицията се е модернизирала.

„Има много модернистични елементи. На първо място това е участието на жени и деца. Нещо, което е било недопустимо за народната култура. В съвременния маскарад наблюдаваме и карикатури на политици от нашия живот. Често те биват осмивани. Маскарадните дружини са много категорични по отношение на политиките на властта“, смята Маркова.

Тя е категорична, че фестивалът има място в нашето съвремие.

„Фестивалът има място в битието на човека от XXI век, защото става дума за локална култура и традиции. Един елемент, който се свързва със себепознаването“, каза още специалистката. /БГНЕС