Молдова на кръстопът, парламентарните избори ще определят посоката

Днес в Молдова ще се проведат предсрочни парламентарни избори. Очаква се те да разрешат политическата криза в парламентарната република, която беше провокирана след победата на прозападния политик Мая Санду на президентските избори през 2020 г. Наблюдателите също така обръщат внимание на факта, че резултатите могат да повлияят на позицията на Кишинев по отношение на Москва, както и на подхода на молдовските власти към уреждането на приднестровския въпрос, съобщава ТАСС.

Разпускането на парламента беше провокирано от новия президент, който сега се интересува от установяване на контрол над парламента и правителството, за да постигне политическите си цели. Според проучвания на общественото мнение, създадената от Санду Партия за действие и солидарност (PDS) може да формира най-голямата фракция след тези избори. Основният конкурент на тази партия е Изборният блок на комунистите и социалистите, оглавяван от бившите президенти Владимир Воронин и Игор Додон. Изследванията показват, че регионалната шорска партия на бизнесмена Илан Шор влиза в парламента. Шансове се дават и на предизборния блок, оглавяван от кмета на втория по големина град Балти, бизнесмена Ренато Усатий и малко по-малко шансове за други партии.

Основната интрига на тези избори е дали поддръжниците на президента ще могат да вземат мнозинството или да го формират с подкрепата на други прозападни сили.

Основни съюзници

Основният приоритет в програмата на PDS е задълбочаването на политическия и стратегическия диалог с Европейския съюз (ЕС), участие в програмата на Източното партньорство. Партията възнамерява да засили стратегическото взаимодействие с Румъния, с която възнамерява да изгради "специални отношения, основани на общи културни ценности и връзки". Сред стратегическите партньори е откроена Украйна, както и САЩ, с които партията счита за необходимо да „рестартира отношенията“. Списъкът с приоритети включва и съвместни регионални проекти с Украйна и Грузия. По отношение на отношенията с Русия, PDS предлага да се ограничи до „положителен, уважителен и прагматичен диалог, като същевременно зачита националните интереси на Република Молдова“.

По време на шестмесечното си президентство Санду направи официални посещения в Румъния, Украйна, Франция, Германия, Италия, Полша и Брюксел и прие президентите на Литва и Румъния. Отговаряйки на въпросите на журналистите за плановете на посещение в Москва, ръководителят на републиката обръща внимание на необходимостта от практическо попълване на такова пътуване.

По време на предизборната си кампания миналата година Санду обеща да се бори с корупцията в Молдова, по примера на Михаил Саакашвили в Грузия, както и да укрепи отношенията на републиката със западните страни. На втория тур на президентските избори през 2020 г. Санду надмина Додон с 15 процентни пункта. Тази пропаст беше осигурена от безпрецедентната активност на молдовските избиратели, живеещи в страните от ЕС.

Програмата на блока на комунистите и социалистите говори за важността на „възстановяването на отношенията на стратегическо партньорство с Русия, като същевременно се поддържа балансиран курс към ЕС“. Додон и Воронин отбелязват, че Молдова е свързана с Руската федерация чрез обща история и култура, традиционни икономически връзки, а също така обвиняват PDS, че обслужва интересите на САЩ, ЕС и Румъния, които според бившите президенти на Молдова, ще поиска Кишинев да се изправи срещу Москва, да се присъедини към антируските санкции, сближаване на републиката с НАТО. Според конституцията републиката е неутрална държава. В същото време Додон смята, че статутът на постоянен неутралитет също трябва да бъде заложен в специална резолюция на ООН.

За Москва ситуацията след изборите в Молдова може да създаде сериозни проблеми, до влошаване на ситуацията около Приднестровието, където служат руските миротворци. Молдовският политолог Корнелиу Чуреа смята, че бъдещето на руско-молдовските отношения зависи от баланса на силите в бъдещия парламент. Ако PDS спечели с голяма разлика, тогава влиянието на Запада върху президента, парламента и правителството ще се увеличи. Тогава, според политолога, радикалните антируски настроения в Молдова ще нарастват. Ако Санду не успее да формира еднолично мнозинство, тогава натискът на левите партии ще продължи и прозападните партии няма да стигнат до крайности.

Регионални представители

Представители на регионите могат да участват в изграждането на бъдещата коалиция. Сред тримата лидери наблюдателите включват партията „Шор“ на бизнесмена Шор. Този политик от своя страна спечели слава, намирайки се в центъра на шумен корупционен скандал, свързан с кражбата на милиард евро от банковата система на страната. Това обаче не му попречи да оспори присъдата, основавайки партия, спечелвайки изборите за кмет на град Орхей, в които са вложени значителни финансови ресурси.

След смяната на властта в Молдова през 2019 г. Шор напусна страната, процесът срещу него продължава повече от една година. Независимо от това, в Орхей и редица други населени места, партията „Шор“ има свои избиратели. Основните точки от нейната програма включват увеличение на пенсиите, финансова помощ за млади семейства и модернизация на населените места по примера на Орхей, където инфраструктурата е подобрена.

Партията "Шор" в рейтинга е последвана от избирателния блок "Ренато Усатий“, оглавяван от кмета на втория по големина град Балти Усатий. Бившият бизнесмен спечели слава чрез груба критика на властите в страната и организиране на масови протести. Той предлага радикални мерки за борба с корупцията и гарантира, че редът в страната може да бъде възстановен за кратко време. Политическите анализатори отбелязват, че неговите лозунги имат определен брой привърженици във всички избирателни групи. Проевропейската платформа за достойнство и истина и Алиансът за обединение с Румъния (AUR) също имат определени шансове да влязат в парламента. Политическият цвят на бъдещия молдовски парламент ще зависи от партиите от т. нар. „Втори ешелон“.

В предишния парламент бяха представени шест партии: Партията на социалистите на Република Молдова (PSRM) (37 мандата), PDS (15 мандата), Платформата на достойнството и истината (11 мандата), Демократическата партия на Молдова (10 мандата) ) и партията „Шор "(9 мандата). Общо молдовският парламент има 101 мандата, за формирането на правителство, политическа сила или коалиция, спечелила изборите, трябва да има поне 51 мандата, т.е. повече от половината .

Как ще протече гласуването

В изборите участват общо 20 политически партии, два избирателни блока и независим кандидат. Изборите ще бъдат признати за валидни, ако в тях вземат участие една трета от избирателите, включени в избирателните списъци. За да влязат в парламента, блоковете трябва да преодолеят бариерата от 7%, партиите - 5%, а независимите кандидати - 2%.

За тези избори властите увеличиха броя на избирателните секции в чужбина от 139 на 150. Това беше направено главно в западните страни. Освен това на тези избирателни секции броят на бюлетините за гласуване е увеличен от 3 на 5 хил. Това беше направено по искане на проевропейските партии. На президентските избори през 2020 г. бюлетините свършиха рано на някои избирателни секции във Великобритания, Германия, Италия и Франция. Безпрецедентната дейност на молдовски мигранти в тези страни осигури победата на Санду на президентските избори.

Гласуването ще бъде наблюдавано от над 2,4 хиляди наблюдатели, включително над 600 представители на чужди държави и организации. Сред тях са граждани на 17 държави, както и наблюдатели от Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека (СДИПЧ), ЕС, ОНД, Междупарламентарната асамблея на ОНД, Европейската мрежа от организации за наблюдение на избори, САЩ Национален демократичен институт за международни отношения и други организации. / БГНЕС