МПО - От 100 г. македонски българи в САЩ се борят срещу македонизма и за независима Македония

Македонската патриотична организация (МПО) е най-голямата емигрантска организация на българите в света. Тя е създадена от бежанци от всички части на Македония във Форт Уейн през 1922 г. Нейното учредяване е по личното решение на Тодор Александров, който обединява всички малки съществуващи организации в Северна Америка по онова време. По-късно МПО се разширява в Южна Америка – Бразилия и Аржентина, а също така в Австралия, Белгия. Химнът на ВМРО „Изгрей зора на свободата“ е написан също така и за МПО, предаде репортер на БГНЕС.

Основната цел на организацията е да защитава правата на българите от поробена Македония срещу сръбската и гръцка пропаганда и терор. Тя работи активно за създаването на българско лоби, поддържайки контакти с американския политически, бизнес и научен елит, включително ангажира представители на Конгреса и администрацията във Вашингтон с българската кауза.

От създаването си до днес МПО защитава българския етнически характер на Македония. Печатният орган на МПО вестник „Македонска трибуна“ информира американската и световната общественост за тежкото положение, в което се намират българите в Македония и за терора, който е установен в Македония от югославския диктатор Йосип Броз Тито след 1945 г. Днес във Форт Уейн се открива 100-годишната конвенция на МПО.

С проф. д-р Трендафил Митев, председател на Македонския научен институт в периода 2008-2014 г., БГНЕС разговаря за ролята и значението на МПО.

Той припомни, че българската емиграция се появява в САЩ през последната четвърт на ХIX век, като първоначално съотношението между българите от освободените земи и поробена Македония е приблизително равно, като общият брой е някъде около 50 000 души. Промени настъпват с избухването на Балканските войни. Тогава част от българите от Царство България, които подлежат на задължителна военна служба, се завръщат в родината, за да участват във войните за национално обединение.

„Поради това съотношението вътре в рамките на българското етническо тяло в новия свят се променя в полза на македонските българи, а след Ньойския договор, по който Македония е окончателно разкъсана, тези хора започват да изтеглят от Македония роднини, семейства, приятели. Така между двете световни войни македонската българска емиграция в САЩ и Канада доминира в структурата на българското емигрантско тяло“, обясни проф. Митев, който е автор на редица монографии за МПО и българите в Северна Америка.

Българите в Егейска и Вардарска Македония под гръцко и сръбско владичество са поставени в изключително тежко положение. Възниква необходимостта тази огромна отломка от българско етническо тяло в Америка да създаде една собствена патриотична политическа организация, която чрез пропагандиране на българската национална кауза, истината за българите в Македония да поддържа вниманието на световната общественост и в евентуален бъдещ момент да се вземе по-справедливо решение на македонския въпрос. Така от 2 до 4-ти октомври 1922 г. във Форт Уейн, САЩ се провежда първият учредителен конгрес на Македонската патриотична организация. Най-голяма заслуга за нейното създаване има Йордан Чкатров, който по-късно ще бъде една от първите жертви на югославския македонизъм. Той и неговият брат Димитър Чкатров, както хиляди други българи, са избити по личното нареждане на диктатора Йосип Броз Тито и неговите слуги Лазар Колишевски и Светозар Вукманович-Темпо.

„Йордан Чкатров е изпратен лично от Тодор Александров като секретар на Централния комитет поради това, че е високо образован човек, с богат организационен опит. Той извършва обиколки на големите градове в Северна Америка, където има трайна македонско-българска диаспора, създава местните структури на организацията, с което стабилизира организационно, финансово Македонската политическа организация като национална патриотична българска структура“, заяви проф. Митев.

Чкатров полага големи усилия и на 10 февруари 1927 г. се появява първият печатен орган вестник „Македонска трибуна“. „Това е един от най-дългосъществуващите български патриотични вестници в Новия свят. Той се явява главен инструмент за поддържане връзката между емиграцията, централното й ръководство и родния край“, отбеляза историкът. Проф. Митев подчерта, че вестникът изиграва много важна роля в културния живот на българската емиграция. „На страниците му се публикуват много важни документи свързани с реакцията на емиграцията срещу произволи на властите във Вардарска и Егейска Македония. Изнасят се обобщаващи сведения за дейността на българското емигрантско училище, което преподава на български език на децата на емиграцията, българските православни черкви, изобщо „Македонска трибуна“ продължава да обогатява духовния живот на българската емиграция“, добави изследователят.

1941 г. е изключително важна в живота на МПО.

„Германия прегазва Югославия и Гърция, в условията на Втората световна война възниква проблемът за биологичното оцеляване на българите във Вардарска и Егейска Македония и запазването на тяхното имущество. Поради това България влиза във Вардарска Македония с армия, което е оценено от емиграцията като второто национално обединение на българския народ. По страниците на вестник „Македонска трибуна“ се появяват изключително обективни анализи за това как българската армия е посрещната с цветя, знамена, с масови демонстрации на българското родолюбие от населението във Вардарска Македония, как българската държава започва да възстановява разрушенията от германско-югославската война. С български държавни средства са възстановени разрушените пътища, мостове, гари. Емиграцията отразява възраждането на българския духовен живот във Вардарска Македония“, заяви проф. Митев.

Завръща се българското духовенство, възстановяват се българските читалища – всичко това се отразява от емиграцията.

„Голямата грешка на българското правителство е от декември 1941 г., България обявява война на САЩ. Това затруднява вече възможностите на МПО, но организацията никога не се отказва от основната си идея, че през април 1941 г. е било извършено второто национално обединение на българския народ“, подчерта проф. Митев.

След завършването на Втората световна война МПО играе изключително важна роля в усилията македонският въпрос отново да излезе напред на дипломатическата сцена. „Изпращат се на два пъти делегации в Белия дом, срещат се със секретарите на президента Делано Рузвелт, три пъти се изпращат делегации в новосъздадената организация на Обединените нации в Ню Йорк, изпращат се писмени изложения до тримата големи – Чърчил, Рузвелт и Сталин във връзка с това, че македонският въпрос чака решение“, припомни проф. Митев.

В този момент МПО преценява, че шансовете за справедливо решение на македонския въпрос са малки, тъй като Гърция и Югославия са били на страната на победителите. Следователно отново няма шанс да се получи пълно национално обединение на българския народ.

„Затова през 1944-1945г. МПО издига идеята „свободна и независима Македония“, тоест след като не е възможно национално обединение на българския народ, то да се създаде една нова държава – Република Македония, която да бъде втора държава, доминирана от българите на Балканския полуостров, но по време на Парижката мирна конференция през февруари 1947 г. е подписан нов Парижки договор, който не дава решения на този въпрос“, заяви историкът.

МПО разобличава случващото се във Вардарска Македония, първият удар върху македонизма е нанесен именно от нея.

„Разобличават се с конкретни факти – всички физически убийства на онези българи, които са станали жертва на македонистката трансформация на македонското общество, принудителното македонизиране на българите в Македония“, каза проф. Митев. „С много гротеска, с много насмешка се коментира новосъздадената македонска азбука, където са взети само 6 букви от сръбската караджица, премахната е твърдата гласна „ъ“, за да се ликвидира връзката между западните български говори, един от който е македонският. Доказа се пълната несъстоятелност. Българският народ в Македония не знае този език, той тепърва трябва да се учи да говори и пише на този език. Това примитивизира кирилската писменост в границите на Вардарска Македония“, подчерта ученият.

Започват също така анализи как се фалшифицира българската история в Македония и се доказва несъстоятелността на това, че е съществувала вечна македонска народност, държавност и следователно трябва да съществува и македонска държава на подчертано антибългарска основа.

„МПО и при новите условия на Студената война държи високо знамето на родолюбието, на истината, че славянското население в Македония е българско население“, отбеляза историкът.

По това време са нарушение връзките между обществеността в България и МПО. Те се възстановяват едва след демократичните промени през 1989 г. чрез възстановения Македонски научен институт в София.

„Наши делегации бяха на три конгреса на МПО – през 1990, 1995 г. във Вашингтон, 2001 г. в Чикаго. Така по този начин се възстанови българското политическо пространство, което с общи усилия защитава истината за българския характер на славянското население в Македония“, заяви проф. Митев.

Ключови фигури от първото поколение в дейността на МПО са Йордан Чкатров, Петър Ацев, Любен Димитров, а вече след Втората световна война в организацията работят и много българи от Царството като Борислав Иванов, братята Георги и Пандо Младенови, д-р Иван Гаджев. „Всички тези хора са дали своя принос, като например д-р Гаджев инвестира много средства, за да построи известният Институт по история на македонската българска емиграция в Новия свят, така че успя да съхрани документалното наследство на българското патриотично движение и го донесе в отечеството за днешно съхранение“, заяви проф. Трендафил Митев.

МПО е пример за това, че българинът където и да се намира по света може и трябва да съхрани своето национално самосъзнание и да даде своите приноси в защита на българските национални интереси. Президентът Румен Радев ще награди с орден „Св.св. Кирил и Методий“ МПО. /БГНЕС