МПО „Пирин“ - Чикаго: В Европа няма място за ретроградната идеология на бивша Югославия

Признаването на правата на българите в Македония ще помогне на страната да продължи по пътя на демокрацията, пише в писмо до членовете на Конгреса на САЩ Македонската патриотична организация (МПО) „Пирин“ – Чикаго, която е част от МПО в САЩ и Канада.

В писмото се подчертава, че това една от най-старите имигрантски огранизации в Америка, която през 2022 г. отбелязва 100 години от създаването си. „Ние сме потомци на българите от географска област Македония и сме дълбоко загрижени за съдбата на нашите сънародници в днешна Република Северна Македония“, се казва в писмото. Председателят на сдружението подчертава добрите връзки, установени с политическите лидери в САЩ, които „винаги са подкрепяли нашата кауза - независима и демократична Македония, където преобладаващата част от населението, българите, ще се радват на пълна свобода и справедливост“.

В посланието си до Конгреса МПО „Пирин“ описва накратко възникването на „македонския въпрос“ през XIX век и сполетялата географската област Македония съдба след Освобождението на България през 1878 г.

„Според повечето европейски и световни историци по това време географската област Македония е била населена предимно с българи (важно е да се отбележи, че името Македония има географско, а не национално значение). След Берлинския договор от 1878 г. само малка част от България е освободена, а останалите български земи остават под османска власт. Ситуацията се влошава през 1913 и 1918 г., когато географската област Македония е разделена между Сърбия и Гърция, оставяйки малка част на България. Борбата за освобождение на българите, живеещи в Македония, продължава, като в крайна сметка води до няколко неуспешни въстания. В резултат на това има няколко вълни на имиграция в България, в резултат на което днешна България има около два милиона потомци на българи-македонци“, пише в писмото.

Уточнява се, че „когато след Първата световна война част от географската област на Македония е включена в Кралство Югославия, преобладаващото мнозинство от славянското й население ясно се самоопределя като българско“. „Това се потвърждава от всички дипломатически и исторически разкази от онова време. Между двете световни войни Белград се опитва да изкорени българската идентичност на това население, като налага нова "южносръбска" и провъзгласява, че българите са техни най-големите врагове. Тъй като този опит се оказа неуспешен. след Втората световна война югославският комунистически лидер Йосип Броз Тито прибягва до налагането на още една нова идентичност, този път "македонска", в тогавашната Социалистическа република Македония (СРМ). При това Тито е улеснен и вдъхновен от решението на Комунистическия интернационал (Коминтерн) от 1934 г. да създаде нова "македонска" нация.“

Проектът на Тито е реализиран чрез измислянето на нов исторически наратив, който да положи основата на тази нова „македонска” концепция, насочена към замяната на традиционната българска идентичност с регионална. Тя е изградена за сметка на историята и географията на съседните страни. За да осъществят тази политика, "лингвистите" от контролираното от комунистите Антифашистко събрание за национално освобождение на Македония (АСНОМ) обявяват на 2 август 1944 г. създаването на отделен "македонски" език.

Очакваше се тази политика на "македонизма" да спре след разпадането на Югославия и създаването на Република Македония. На 15 януари 1992 г. България първа призна независимостта на тогавашната Република Македония. „Властите в Скопие, за съжаление, продължават бившата югославска враждебна политика срещу българското културно-историческо наследство. Днес нереформираната Република Северна Македония може да се превърне в троянския кон на Русия в НАТО, като играе подобна роля в Европейския съюз. Ако цялата демократична общност не осъзнае тази заплаха, ще има огромен риск за бъдещето на стабилността и сътрудничеството в Югоизточна Европа“, пише в писмото на МПО „Пирин“ - Чикаго.

Македонският въпрос може да бъде решен веднъж завинаги само чрез признаването правата на българите в Македония и по този начин да се помогне на Северна Македония да тръгне по пътя на истинската демокрация.

„Македонският въпрос” е от голямо значение за почти всеки българин. Ето защо бъдещото приемане на Република Северна Македония се очаква с голяма надежда. Вярваме, че най-накрая истината за общата ни история може да излезе наяве. Официалната позиция на българското правителство гласи, че европейската интеграция на Република Северна Македония може да започне едва след като последната скъса с тоталитарните си практики. Тази позиция е възприета с консенсус на всички политически сили в българското Народно събрание през 2019 г. Според резултатите от проведено наскоро допитване, тази политика е одобрена от 85% от българските граждани.

„ЕС е общност с общи цивилизационни ценности, общност, която трябва да бъде нетолерантна към практиката на фалшификации, използването на език на омразата и нарушаване на правата на човека.

очаква с нетърпение присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз. Надяваме се, че официалните институции на Съединените щати ще направят необходимото, за да обяснят основните принципи на демокрацията, правата на човека и добрите междудържавни отношения на македонските власти. Днес в Европа няма място за ретроградната идеология на бивша Югославия“, се казва в заключение в писмото на МПО "Пирин" – Чикаго, изпратено до американския Конгрес.

Пълният текст на писмото може да се прочете в английската версия на агенцията https://bgnes.bg/en/categories/english/ /БГНЕС

Чикаго / САЩ