„Имаме звена, свързани с българските светци, като култът към тях се формира през периода на Възраждането. Имаме такива центрове, които са свързани с поклонническите движения до Света гора, до Синай, до Йерусалим като най-голям поклоннически център и в тях сме представили различни произведения, които поклонниците са носили от тези земи“, съобщи Стойкова.
По отношение на иконостаса, уредникът на музея обясни, че той произхожда от Рилския манастир и е създаден около 1811 г. Дърворезбата е създадена от неизвестни бански дърворезбари, а иконите са дело на светогорски зографи, като някои от тях са атрибуирани като дело на Никифор. В т.нар. празничен ред на иконостаса има икони от две художествени школи. „Централната част е дело на Димитър Молеров от Банско, а останалите икони от празничния цикъл са дело на тревненски зограф. Този иконостас е много интересен, тъй като показва същината на изкуството, което се създава на територията на Рилския манастир и функцията на Рилския манастир през Възраждането да обединява и да събира майстори от различни територии на България“, каза тя. По думите ѝ той привлича и автори от Света гора, от Македония, от Албания, което влияе върху изкуството, впоследствие създадено в останалата част на страната.
В музея могат да бъдат видени основно икони, изографисани с темперна боя, което е и традиционната техника. В по-ранните години е използван и яйчен жълтък като смесител. „В по-късните периоди, вече през XVIII – XIX век, имаме пигменти и бои, които са били купувани от различни места извън България“, обясни уредникът.
Има обаче и изключения, като малка икона на Св. Екатерина, която е донесена от поклонници. Тя е рисувана с темперни бои върху камък. „Имаме една стъпка, която се нарича „Контактна реликва“, която отново е с темперна техника, но тя не е върху дърво, а е изписана върху смола. Смята се, че това е била стъпката, която е оставил Христос преди своето възнесение“, заяви Мариела Стойкова.