МВФ: Растежът в Европа на най-ниското ниво, но инфлацията се забавя
Растежът в нововъзникващите и развиващите се икономики в Европа достига най-ниското си ниво – от 3,5% през 2022 г. – до 0,7% през 2023 г., като след октомврийската прогноза беше ревизиран нагоре за 2024 г. с 0,9 процентни пункта до 1,6%. Това сочат новите прогнозни резултати на Международния валутен фонд за европейския регион.
„Европейският икономически растеж през 2022 г. беше по-устойчив от очакваното в лицето на големия отрицателен шок в условията на търговия, предизвикан от войната в Украйна. Тази устойчивост, която видима в данните за потреблението и инвестициите за третото тримесечие, отчасти отразява правителствените подкрепи за домакинствата и фирмите в размер на около 1,2% от БВП на Европейския съюз (нетни бюджетни разходи), засегнати от енергийната криза, както и на динамиката на икономиките, които отново започват да работят“, се твърди в доклада на МВФ.
Цените на природния газ са се понижили с повече от очакваното на фона на по-големите потоци от неруски тръбопроводи и втечнен природен газ, компресията и по-топлата от обичайното зима. Въпреки това изглежда, че стимулът от отварянето на пазара отслабва. Високочестотните показатели за четвъртото тримесечие сочат, че производството и секторът на услугите се свива. Потребителското доверие и бизнес настроенията се влошават. С инфлация от около 10% или повече в няколко държави от еврозоната и Обединеното кралство, бюджетите на домакинствата остават напрегнати. Ускорените темпове на повишаване на лихвените проценти от страна на Английската централна банка и Европейската централна банка затягат финансовите условия и охлаждат търсенето на жилища.
За най-голямата европейска икономика, тази на Германия, МФВ прогнозира спад от 0,1% през 2023 г. и 1,4% през 2024 г. от 1,9% през 2022 г.
За следващата по ръст, Франция, прогнозите са съответно 0,7% и 1,6% за 2023 г. и 2024 г. от 2,6% през 2022 г. За Италия данните са за 0,6 и 0,9 за двете следващи години след 3,9% през 2022 г., а за Испания – 1,1% и 2,4% след 5,2% през 2022 г.
Предвижда се растежът в Обединеното кралство да бъде 0,6% през 2023 г., което представлява спад от 0,9 процентни пункта в сравнение с октомври, което отразява по-строгите фискални и парични политики и финансовите условията и все още високите цени на дребно на енергията, които оказват влияние върху бюджетите на домакинствата.
МВФ отчита по-малък икономически спад в Русия през 2022 г. (оценен на -2,2% спрямо прогнозираните -3,4%), последвано от умерено положителен растеж през 2023 г. При сегашното равнище на тавана на цените на петрола в Групата на седемте, обемите на руския износ на суров петрол не се очаква да бъдат значително засегнати, като руската търговия ще продължи да се пренасочва от страни, които налагат санкции, към страни, които не ги налагат.
Войната в Украйна и свързаните с нея международни санкции, насочени към оказване на натиск върху Русия да прекрати военните действия, разделят световната икономика на блокове и засилват предишни геополитически напрежения, като например тези, свързани с търговския спор между САЩ и Китай, се казва в прогнозния доклад на МВФ.
Фрагментацията може да се засили - с повече ограничения върху трансграничното движение на капитали, работници и международни плащания и може да възпрепятства многостранното сътрудничество за осигуряване на глобалните обществени блага. Цените на подобна фрагментация са особено високи в краткосрочен план, тъй като заместването на нарушените трансгранични потоци отнема време.
Икономическият растеж се оказва изненадващо устойчив през третото тримесечие на миналата година, като се наблюдават силни пазари на труда, стабилно потребление на домакинствата и бизнес инвестиции, както и по-добра от очакваната адаптация към енергийната криза в Европа. Инфлацията също отбелязва подобрение, като в повечето държави общите данни вече са понижени - дори и базисната инфлация, която изключва по-волатилните цени на енергията и храните, все още да не е достигнала своя връх в много държави.
Условията в еврозоната са по-трудни въпреки признаците за устойчивост на енергийната криза, меката зима и щедрата фискална подкрепа. „С оглед на затягането на паричната политика от страна на Европейската централна банка и отрицателния шок в условията на търговия - поради повишаването на цените на внасяните от нея енергийни ресурси - очакваме растежът да достигне най-ниското си равнище от 0,7% през тази година“, твърдят експертите от МВФ.
Финансовата среда остава нестабилна, особено когато централните банки поемат по неизследван път към свиване на балансите си. Ще бъде важно да се следи натрупването на рискове и да се преодоляват уязвимостите, особено в жилищния сектор или в по-слабо регулирания небанков финансов сектор. Икономиките от нововъзникващите пазари трябва да позволят на валутите си да се адаптират колкото е възможно повече в отговор на по-строгите глобални парични условия. Където е уместно, валутните интервенции или мерките по отношение на капиталовите потоци могат да спомогнат за изглаждане на колебанията, които са прекомерни или не са свързани с основните икономически показатели.
„Много държави реагираха на кризата с разходите за живот, като подкрепиха хората и бизнесите с широки и нецеленасочени политики, които помогнаха да се смекчи шокът. Много от тези мерки се оказаха скъпи и все по-неустойчиви. Вместо това държавите трябва да приемат целенасочени мерки, които да запазят фискалното пространство, да позволят на високите цени на енергията да намалят търсенето и да избягват прекомерното стимулиране на икономиката. Политиките, свързани с предлагането, също трябва да играят роля. Те могат да спомогнат за премахване на основните ограничения пред растежа, да подобрят устойчивостта, да облекчат ценовия натиск и да насърчат екологичния преход. Те биха спомогнали за облекчаване на натрупаните от началото на пандемията производствени загуби, особено в страните с бързоразвиващи се икономики и икономиките с ниски доходи“, се казва в доклада на МВФ. /БГНЕС