На Черешова задушница се молим за нашите покойници

Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. През тази година Черешова задушница се пада на 3 юни.

Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а Задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господ входът на царството небесно - раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: "Бог да прости".

Задушницата се нарича в България "черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.

Ние споменаваме нашите скъпи покойници, тъй като православните християни смятаме, че животът след смъртта продължава. Вярваме, че душата отделяйки се от тялото продължава да живее, тя е вечна субстанция. Ние се молим за нашите покойници като за живи, защото според учението на Господ пред Господа всички сме живи. А самият Господ казва: Аз съм Бог на живите, а не на починалите, защото отделяйки се от тялото душата трябва да застане 40 дни след смъртта пред лицето на Бога и започва частен съд, тя отговаря за постъпките си. След този съд на душата се отрежда вечна радост в рая или вечна мъка в ада. И затова за нашите покойници се стремим да променим задгробната им съдба. Тоест те ако не са се покаяли приживе чрез молитвите на близките може да бъде променена тяхната задгробна съдба. Затова ние постоянно се молим за нашите покойници като за живи. Пред лицето на Бога няма мъртви, и живи - всички са живи, казва отец Михаил от храм „Св. Георги Победоносец“ в село Лозен. /БГНЕС