На ЕС му трябва стратегия за разбиването на мрежите за трафик на мигранти в Европа

Тъга, гняв, отвращение. Изявленията на европейските агенции и официални лица, реагиращи на смъртоносната катастрофа край бреговете на югозападен Пелопонес, за която се смята, че е отнела живота на стотици хора - дали някога ще разберем колко точно? - са емоционални, съставени от внимателно подбрани думи, за да изразят шока на обществеността, но и за да прикрият неспособността си да се справят ефективно с проблем, който от няколко години упорито чука на вратата на Европа.

Управлението на притока на бежанци и мигранти е широко признато като един от най-гръмките провали на Европейския съюз. Това е проблем, който постоянно поставя на изпитание потенциала на съгласуваното разработване на политики, границите на солидарността и консенсуса между държавите членки по отношение на някои основни принципи и ценности, които в "цивилизована Европа" би трябвало да се считат за неподлежащи на преговори.

От години насам и особено след голямата бежанско-мигрантска криза от 2015 г., европейските механизми за наднационално управление сякаш изразходват енергията си за маратонски преговори и месеци наред балансиране, целящи да намерят точната формулировка за споразумение, от което всички да са доволни. Крайният резултат от всичко това винаги е поредица от половинчати мерки и неефективни усилия да се разсече Гордиевият възел. И всеки цикъл на преговори е последван от нов, за да се вземат мерки срещу решенията, взети по-рано, които са се оказали неефективни.

Същият е случаят и с последното споразумение на министерско равнище за "гъвкава солидарност" за решение на мигрантската криза. Това е поредният термин, който се използва, за да се прикрие неуспехът на ЕС да намери приемлива комбинация от политики за справяне с миграцията. И подобно на други усилия преди това, то не успява нито да реши правилно въпроса, нито да направи всички доволни: Ако споразумението бъде ратифицирано, то предвижда страните, които първи приемат мигранти в ЕС, да получат по-голяма финансова помощ за тежестта, която носят, докато страните, които продължават да отказват да приемат преместени бежанци, ще трябва да плащат по около 20 000 евро за всяко лице, за което отговарят. Те, разбира се, отказаха да приемат това.

Ако оценките за броя на хората, които са били на борда на рибарското корабче, което се е потопило край бреговете на Пилос, се потвърдят и докато надеждите за намиране на още оцелели намаляват, ни очаква едно от най-смъртоносните корабокрушения в Средиземно море. Първата реакция беше да се обвинят контрабандистите. И да, разбира се, че те са виновни. Но товаренето на стотици хора на големи, непригодни плавателни съдове е "отговорът" на рекетьорите на плаващите огради, създадени в страните, в които се влиза за първи път, на засилените патрули и наблюдение, насочени главно към предотвратяване на преминаването на по-малките лодки.

Освен да се обяснява кой е виновен за подобни трагедии, Европа трябва да даде ефективен отговор на мрежите за трафик на хора чрез засилване на политиките за ограничаване на дейността им при източника, чрез сътрудничество с властите в страните на произход и най-вече чрез ясна и съгласувана миграционна политика, която да осигурява влизане и закрила на онези, които имат право на това./БГНЕС

---------------------------------------------------------------------

Дора Антониу, „Катимерини“