На гости в Копривщица през Пирдоп и Еленската базилика (СНИМКИ)

Еленската базилика край Пирдоп е прекрасна идея за разходка независимо от сезона. Раннохристиянската базилика е част от манастирски комплекс, размерите ѝ могат да бъдат определени като внушителни, а пейзажът се допълва от хълмовете на Стара планина и нейния Златишко-Тетевенски дял.

Независимо дали е пролет или лято, есен или снежна зима, мястото заслужава да бъде посетено. Намира се лесно – по Подбалканския път, на около 2-3 километра след Пирдоп и толкова преди Антон. Често любознателните, особено онези който пътуват по направление София – Бургас, решават да посетят базиликата на път за Копривщица.

Базиликата е част от еленския манастир „Свети Илия”, който е бил напълно унищожен от турците. Някога е имало крепостни стени, с 4-стенни кули в ъглите и манастирски постройки. Според сведенията манастирът е бил активно средище на книжовността по време на Втората българска държава. Известен паметник от тази епоха е Пирдопският апостол - среднобългарски паметник от началото на XIII в., за който има запазено предание, че е намерен през XIX в. укрит в ниша в самата църква.

Първите любителски проучвания на църквата са правени от местни учители към началото на 90-те години на XIX в. Извършени некомпетентно, те наложили осъществяването на специализирани археологически разкопки на храма и крепостта, които извършва през 1913 г. проф. Петър Мутафчиев. Той именно разкрива паметника до сегашното му състояние.

Впоследствие върху обекта са правени само козметични реставрационно-консервационни работи. В момента конструктивното състояние на руините на храма е задоволително, докато това на ограждащата ги крепостна стена е изключително тежко.

Ако след Еленската базилика продължите към Копривщица ще бъде възможно най-естественото продължение на разходката из историческите места у нас.

Възрожденското градче винаги има какво да предложи, независимо от въведените противоепидемични мерки и забраната гостите да посрещат кръчмите. И макар вратите на къщите-музеи на революционерите Димчо Дебелянов, Любен Каравелов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски да остават затворени, от калдъръмените улици лъха на усещане за патриотизъм, гордост и самочувствие.

Няма как погледите да не бъдат приковани от къщата на някогашния заможен бегликчия и щедър дарител Петко Доганов, която е с най-богата и интересна архитектура.

Може да минете по Калъчевия мост, известен още и като мостът на "Първата пушка", който е един от най-големите символи на Копривщица.

Или да направите обиколка до многото каменни чешми и да съберете надписите от всички, за да разберете каква обществена благотворителност са извършвали някога щедрите копривщенски спомоществователи.

Вратите на църквата „Успение Богородично” също са затворени днес и затова не може да се види красивия дърворезбен иконостас, който се смята за един от шедьоврите на българското възрожденско изкуство. В двора на църквата обаче още витае усещането за съществуването на двата метоха – на Хилендарския и на Рилския манастир, които играят важна роля в духовния и просветния живот в Копривщица. Именно от камбаните на Старата църква, както я наричат местните, известяват избухването на Априлското въстание.

В заключение, ако сте решили да посетите Копривщица, непременно се отбийте по път до Еленската базилика. И неработещите кръчми и механи да не ви притесняват, отворени са малките дюкянчета за сувенири, магазинчетата за сладка, работилниците, показващи занаяти. /БГНЕС