Погледнете нагоре в ясна нощ и ще видите хиляди звезди, които мигат над вас. Тренираното око може да проследи най-ярките тела, за да открие всичко - от велик ловец до митологична морска сирена, но за повечето от нас това е просто главозамайващ масив от точки. Но на какво разстояние една от друга са тези звезди? Яснота дава „Live Science“.
Според Националната радиоастрономическа обсерватория средното разстояние между две звезди в Млечния път е около 5 светлинни години, или 29 трилиона мили (47 трилиона километра).
Човешкото око обаче не вижда тази средна стойност. Нашата представа за нощното небе е само двуизмерна снимка на най-ярките звезди. Една видима звезда всъщност може да са две, свързани помежду си, а отделните звезди в съзвездието може да са много по-отдалечени една от друга, отколкото изглеждат.
"Никога не се доверявайте на съзвездията", казва пред „Live Science“ Анна Росен, астрофизик и доцент в Държавния университет в Сан Диего. "Ако видите две звезди една до друга на небето, това е 2D проекция", каза тя. "Не знаете дали те наистина са една до друга."
Разстоянието между звездите варира значително. Според НАСА Слънцето се намира на около 4,25 светлинни години (25 трилиона мили или 40 трилиона км) от най-близката си съседна звезда - Проксима Кентавър. От друга страна, Проксима Кентавър е една от трите звезди в системата и е отдалечена само на една пета от светлинната година от най-близките си съседи, според Space.com.
Системата на Кентавър показва, че средното разстояние между звездите в галактиката не обрисува пълната картина на разпределението на звездите, което също се променя с времето. "Ако се вгледате по-отблизо и насочите телескопите към тези региони в различни еволюционни възрасти, нещата са по-сложни", казва Росен.
Звездите се движат. Въпреки че сме твърде далеч, за да могат очите ни да проследят движението на звездите - ето защо виждаме съзвездия - бихме могли, ако живеем достатъчно дълго.
"Всички звезди изглеждат много статични, но ако бяхте в състояние да пътувате през хилядолетията, всъщност щяхте да видите, че формата на съзвездията бавно се променя", казва Йос де Бруйне, астроном от Европейската космическа агенция, пред „Live Science“.
Настоящото разбиране на изследователите е, че повечето звезди се раждат в групирани среди, сравнително близо една до друга, но с течение на времето външните влияния в пространството, като например общото гравитационно поле на галактиката, могат да накарат звездите бавно да се разпръснат.
Силното гравитационно привличане на Млечния път обикновено спира звездите да се отдалечат твърде много една от друга и нашата галактика не е единствена в това отношение. Де Бруйне отбелязва, че средното разстояние между звездите в Млечния път - 5 светлинни години - е типично за разстоянието между звездите в други галактики. Някои звезди обаче могат да избягат от родните си галактики и от звездните си съседи. Звездите, които се ускорят до достатъчно висока скорост, ще се освободят от гравитационното привличане на галактиката си. Механизмът, по който това се случва в Млечния път, включва гигантската черна дупка в сърцето на нашата галактика. Наречена Стрелец А*, тази космическа черна дупка е с маса 4 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето.
"Ако някоя звезда се окаже в непосредствена близост до тази черна дупка, тя няма да бъде погълната, но ще бъде силно ускорена", казва де Бруйне. "Тя ще получи някакъв вид ускорение на скоростта си като изстреляна с прашка."
Звездите, които са подложени на този или друг метод на ускорение, бавно ще напуснат галактиката. След като излязат, те могат да се носят сами в огромните празнини между галактиките, които могат да се простират на милиони светлинни години. /БГНЕС
