„Хората са щастливи не защото са сити, а защото са свободни“, пише доц. д-р Николай Гочев от ФКНФ в новата си монография „Трагедията“, която Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ представя днес.

„За да бъде образът наистина трагически, героят трябва да е талантлив човек с високи мисли и намерения; да е способен на героични дела и следователно да може да достигне до добродетел, а може би дори до святост; но поради някакво изкушение да е взел погрешно решение и да е извършил престъпни неща. Но дори и след това, за да остане трагически, трябва да се ползва със съчувствие от страна на зрителя. И в една християнска среда няма да се очаква да бъде съден за вечни времена, но за неговата душа трябва да има надежда. Точно такива са Фауст и Маргарита. Колкото до Мефистофел, той не може да бъде трагически герой. Тъй като е само изкусител, което значи, че е олицетворение на злото – като змията в райската градина“. И „Трагизъм има тогава, когато някой не е лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в „Антигона“ или до един момент Разколников от „Престъпление и наказание“– четем в новата книга на Н. Гочев.

Винаги съм смятал, че Софокъл заради подозрителния си интерес към Едип е бил влюбен в майка си… От новата книга на Николай Гочев Трагедията обаче научавам, че той по-скоро бил φιλομεῖραξ (любител на момчета). И макар това да се смята за „анекдотично“ сведение на Атеней (170-223 г.), си струва да се замислим над него, тъй като никой не би могъл да отрече втората част от изречението на същия древногръцки филолог, според която „Еврипид бил женолюбец“. По произведенията ще ги познаете.

Подобни интересни сведения обаче са само пикантен акцент в новия труд на Н. Гочев, който завидно задълбочено проучва историята на драмата, трагедията и донякъде комедията в европейската цивилизация. Всичко това се случва по един екстравагантен начин, характерен за цялото творчество на автора, където сериозните наблюдения са предимно под линия с множество позовавания върху старогръцки и латински текстове, но и с необходимото философстване и критически прочит на съответни трудове на Аристотел, Платон, Хегел, Данте и др. В тази връзка е задължително да се отбележи, че само Николай Гочев е в състояние да разкаже „Одисея“ в четири изречения и те напълно да изчерпват фабулата ѝ.

Особено интересни са редовете в Трагедията посветени на превода. Там авторът, който самият е сериозен преводач на старогръцка философия, проза и поезия, поставя значими проблеми: за излишната архаизация или за умишлената модернизация на превода на антични текстове; за отношението на преводача към античността и за личното му присъствие в превода, каквото несъмнено винаги съществува. И за илюстрация Гочев прилага накрая на книгата си своя превод на „Антигона“, който може да се определи като образцов. И в тази си монография Гочев използва диалога за представяне на сложна проблематика, както е в знаменитата му книга Старогръцката литература – от легендарните начала на поезията до края на елинизма, С., 2021, където цялата история на древногръцката словесност е представена под линия, а в основния текст е събеседване между автора и неговите студенти (реални и досъчинени).

На с. 279 от Трагедията доц. Гочев казва „Хората са щастливи не защото са сити, а защото са свободни“, а на с. 272 „Мъдростта е покой на духа. Кой има пълен покой на духа? Никой. Следователно никой не е мъдър“. В действителност обаче авторът на новата Трагедия, защото това е нов прочит на проблема за вината и функционирането ни в обществото, е и свободен и мъдър човек. В Софийския университет той общува предимно със студентите си, а заради противопоставянето си на клишетата в „научното“ дирене и отрицанието на административните ограничения, той комуникира с колегите си чрез своите книги. Последните пък от своя страна предизвикват ревност, тъй като по традиция университетските преподаватели предимно говорят и трудно пишат (не винаги това е поради липса на време!). От друга страна, Николай Гочев е интелектуалец с ясно заявена принадлежност към Православието и хетеросексуалността, с присъствие в медиите по много въпроси от обществена значимост включително и за войната в Украйна. Това го прави самотно свободен в университетските среди, но и мъдър, защото общуването с малцина му осигурява духовен покой.

Ἄτομον на гръцки език е еквивалентът на „индивид“, затова съвременното общество се състои от атоми, т.е. малки компоненти, които са отчуждени един от друг, но се държат един за друг поради егоистичните си интереси и поради необходимостта да се използват взаимно. Трагедията на Николай Гочев обаче ни учи на друго – да бъдем свободни, самостойни, разумни, макар отхвърлени и неразбрани, защото свободният човек неизбежно е несигурен, а мислещият – неизбежно неуверен, както че безсмъртие на интелекта се постига само чрез писане. /БГНЕС

--------------

Проф. д.н. Емануел Мутафов, историк на изкуството. Материалът е написан за БГНЕС.