На празник в Бусманци: От години нямаме канализация, живеем на септични ями

Липса на канализация, яслени групи и спортна площадка, където да играят децата са големите проблеми в софийското село Бусманци. Това каза за БГНЕС кметът му Стефан Станоев. Повод за срещата стана провеждащият се днес събор в селото.

„Едва тази година се откри една детска площадка, която е много малка за населението. Каквото съм могъл, направил съм го. В момента се кърпят улиците. За първи път обаче е в такъв мащаб. Досега се правеха по 200-300 кв.м, а сега са към 3000 кв. м, което е невероятно постижение“, коментира Станоев, който е кмет два мандата. Той добавя, че през селото минава артерия, която свързва Северната скоростна тангента с промишлената зона на гара Искър и шосето се нуждае от спешен ремонт, тъй като е тясно и е без необходимата настилка.

„Сигнализирал съм, където трябва. Не зависи от мен“, подчерта кметът и добави, че вече 8 месеца чака да получи разрешение да пусне в експлоатация новия терен, отреден за разширение на гробищния парк в Бусманци. Той обслужва 12 квартала, посочи още Станоев.

Той каза, че когато станал кмет искал много неща да промени, но заемайки поста разбрал, че нищо не зависи от него и е напълно зависим от р-н „Искър“ и Столичната община, които го подкрепяли повече морално, отколкото материално.

„Гордея се, че Бусманци е първото село, което изчисти стълбовете и спирките си от некролози и табели. Всичко това направих с помощта на приятели. Единствено не можах да се преборя да премахна надписите от типа „ремонт на покриви“, „стъкла“ и пр.“, посочи Станоев успехите и неуспехите си.

70-годишният кмет отбелязва, че в селото няма голяма битова престъпност. „Жителите са добре обезпечени откъм транспортно обслужване, тъй като през селото минават три автобуса и една маршрутка”, каза още кметът.

Срещаме Илинка Игнатова, която от 50 години живее в селото. Тя се сеща за времето, когато в последната неделя на август в селото се отбелязвал Денят на плодородието.

„Беше хубава традиция. Навремето имаше изложби на домати, чушки, тикви. От 15 години насам обаче не се прави“, сеща се с носталгия Игнатова.

„Това е един от малкото останали български народни празници, които са традиция на хората от векове. През годините имаше много изменения. По времето на социализма имаше празник на плодородието, на ТКЗС-то, на урожая. Сега си остана типично селски празник – със сергиите, музиката, хората, люлките, гондолите, стрелбището“, добави кметът.

Вечерта селото ще бъде огласено от народна музика и местните ще се хванат на хоро. /БГНЕС