Нагласите на избирателите в навечерието на евровота

Европейските избори наближават, предизборната кампания е в разгара си, а кандидатите да седнат на депутатските столове в Брюксел се надпреварват да отправят политически послания, с които да спечелят доверието и подкрепата на избирателите. В тази връзка БГНЕС подбра резултатите от проучванията на няколко социологически агенции, които показват нагласите сред обществото в навечерието на изборите за нов състав на Европейския парламента.

13 партии, 8 коалиции и 6-ма независими кандидати ще премерят сили на изборите за Европейски парламент на 26 май

Според изследване на „Алфа Рисърч“ на финала на предизборната кампания управляващата партия ГЕРБ води с около 5% над основния си опонент БСП. Според агенцията през последните седмици, залагайки на кампания на успехите и на анти-БСП мобилизацията, ГЕРБ успява да неутрализира в електорален план щетите от имотните скандали. Дни преди вота управляващите се ползват с подкрепата на 31.1% от решилите да гласуват срещу 26.6% за БСП. Според „Алфа Рисърч“ относителната тежест на вота за социалистите намалява и към момента за това могат да бъдат откроени няколко причини, водещата сред които е, че те не са успели да наложат в кампанията нови теми, извън тази за предсрочните избори.

Според агенцията ДПС очаквано и традиционно мобилизира привържениците си в последните дни преди вота и завършва кампанията като трета политическа сила с подкрепата на 13.9% от решилите да гласуват.

ВМРО запазва позициите си от преди месец и с 6.0% от твърдо решилите заема четвъртата позиция. Сериозната конкуренция в патриотичната ниша идва не толкова от НФСБ и Атака, които приключват кампанията с изравнени позиции от по 2.0%, а от „Воля“. Партията на Мерешки бележи съществен ръст в кампанията от 4.9%.

Сред колебаещите се до последно са и десните избиратели, които са основна електорална база на „Демократична България“. В края на кампанията обединението между ДСБ, „Да, България" и „Зелено движение" получава 4.2% подкрепа сред решилите да гласуват. Така, наред с ВМРО и ВОЛЯ, Демократична България запазва шансове за мандат в Европейския парламент.

Сходни проценти за двете най-големи партии, но с по-минимална преднина на управляващите, дава „Тренд“. Според агенцията за листата на ГЕРБ с водач Мария Габриел биха гласували 31,5% от анкетираните, а за тази на БСП начело с Елена Йончева – 30,4%.

Според „Екзакта“ пък равни дялове – от по 42% от избирателите на ГЕРБ и на БСП възнамеряват да гласуват преференциално. Според техните данни за ГЕРБ ще гласуват 32.4% , за БСП – 27.3%, за ДПС – 13.3%. Четвърта политическа сила е ВМРО-БНД с 6.5%, пета е „Воля-Българските родолюбци“ с 4.5%, следвани от Демократична България с 4.3% и Атака с 2.0%, които се изравняват с „Патриоти за Валери Симеонов“, „Коалиция за България“ получават 1.8%.

„Медиана“ обобщава, че само три партии със сигурност ще вкарат евродепутати – ГЕРБ, БСП и ДПС. Според агенцията обаче да се прогнозира кой ще бъде победител в битката между БСП и ГЕРБ на предстоящите евроизбори е невъзможно с методите на социологията, тъй като разликата между двете противостоящи си партии е 1,3% в полза на ГЕРБ - или в границите на т.нар. стохастична грешка. Освен малката разлика, изследването регистрира пълно включване на всички „тайни“ механизми за въздействие върху избирателите – купуване на гласове и корпоративен вот. Около една четвърт от избирателите (22 %) съобщават, че в тяхното населено място функционират системи за купуване на гласове или принуда върху избирателите. Всеки осми избирател (12%) споделя, че той лично е бил обект на такова въздействие. 14% от избирателите пък са склонни да откликнат на „пазарното“ търсене и да продадат своя глас за 50 лв.

Данни от ново изследване на световната асоциация "Галъп интернешънъл" показват, че макар и обединени в привързаността си към ЕС, европейските гласоподаватели са разделени в очакванията си за бъдещето на Съюза. Гражданите във Великобритания остават дълбоко разделени по въпроса за „Брекзит“. От друга страна мнозинството от анкетираните от двете страни на Ламанша, са единни в страховете си, че в Европа може да има „ефект на доминото“, т.е. ако Великобритания напусне, да я последват и други. /БГНЕС