Най-черният ден за българския футбол, който можеше да бъде избегнат

16 ноември 2023 година ще остане в историята като най-черния ден в историята на българския футбол. Нито една загуба през годините, колкото и тежка и унизителна да е била, не може да се сравни с трагичните сцени, които се разиграха пред Националния стадион „Васил Левски“ преди и по време на мача между България и Унгария.

Окървавени глави, ранени полицаи, водни оръдия в действие, запалени кофи, потрошени автомобили, лютив спрей, изпочупени витрини, задържани протестиращи. Какво общо има това с футбола? И по-важният въпрос – защо не беше избегнато? А можеше да бъде избегнато по един много лесен начин – управниците на БФС да си отворят очите за истината и да разберат, че вече с толкова са прекрачили границата, толкова силно са нежелани и дори мразени, че беше въпрос на време да се стигне до такива крайни случаи.

През октомври вицепрезидентът на БФС Йордан Лечков попита „Кой ни иска оставката?“. Дни по-късно той бе посрещнат с обиди и викове „Оставка“ в родния си Сливен. Тази наглост и безочие само още повече нагнетяваше напрежението, за да се стигне до баталните сцени в центъра на София в четвъртък вечер.

Дори да оставим настрана срива на българския футбол в 18-те години под управлението на Борислав Михайлов и компания, дори и тези хора действително да считат, че вършат добра работа и заслужават да продължават да водят БФС, истинските лидери са длъжни да избегнат подобна катастрофа, дори и сами да платят цената за това. Оставката на Михайлов щеше да предпази десетки протестиращи и полицаи от това да бъдат ранени, като все още не е ясно дали няма тежко пострадали.

Разбира се, че нищо не оправдава агресивното поведение на протестиращите – хвърлянето на факли, бомби, павета, колчета, паленето на кофи и чупенето на автомобили. Това е недопустимо и провокаторите носят своята отговорност за случилото се.

Но по-голямата отговорност е на тези, които знаят какво ще се случи, могат с едно елементарно действие да го предотвратят, но не го правят. Дотолкова ли Михайлов е загубил връзка с реалността, че е готов да гледа как София се превръща в бойно поле, но не и да се оттегли?

На 17 ноември 1993 година, Михайлов, Емил Костадинов и Лечков бяха основни действащи лица в чудото на „Парк де Пренс“, дало начало на най-великите моменти в историята на българския футбол. Точно 30 години по-късно те носят отговорност за най-позорния момент, който за съжаление никога няма да бъде изтрит.

Сега оставката на ръководството на БФС изглежда неминуема, но не можеше ли тя да дойде, преди да се стигне дотук? /БГНЕС

------------------------------

Радослав Петкашев, Спортен отдел на БГНЕС.