Най-големият клуб за мръсна енергия в света се разпада

Секторът за изкопаеми горива е изправен през разпад на едно от най-важните си международни споразумения – и човекът, който ръководи шоуто, не приема новината добре.

Поредица държави от Европейския съюз се отказаха от Договора за Енергийната харта (ДХХ). Това споразумение е създадено през 90-те години на миналия век и в него се включват 53 държави. Целта му е да бъдат защитени западните инвестиции в енергийните системи на постсъветските държави.

Споразумението се използва най-често от енергийните компании за подаване на искове срещу правителствата, които чрез политиката си засягат печалбите на компаниите. Франция, Испания и Нидерландия заявиха, че наказателната правна защита на проектите за изкопаеми горива в договора е противна на усилията за борба с изменението на климата.

За генералния секретар на ДХХ Гай Ленц напрежението се проявява ясно. Миналата седмица той се нахвърли в Туитър върху изследовател, който критикува набор от реформи, целящи да изключат изкопаемите горива от договора.

"Кой плаща на тези клоуни за подобни глупости?", попита той.

В интервю за „Политико“ Ленц заяви, че съжалява за първия от туитовете си. "Но след това, вярвате или не, останалото беше хакнато", твърди той. "Това не бях аз."

Туитовете провокираха Европейската комисия и други страни да поискат обяснение от Ленц, каза той.

"Вероятно той е наистина страстно запален по работата си", каза холандският министър на климата и енергетиката Роб Йеттен. "Не съм съгласен: "Винаги е по-полезно просто да поддържаш разговора, отколкото да започнеш, не знам, да крещиш на всички в Туитър", добави той.

Ленц е отказал да предостави доказателства, че акаунтът му в Туитър е бил хакнат.

Според „Политико“ това е само едно от няколкото объркващи или противоречиви твърдения на генералния секретар по време на интервюто. Към момента споразумението предлага широка защита за инвестиции в изкопаеми горива на стойност около 344,6 млрд. евро само в ЕС, Великобритания и Швейцария.

Най-фрапиращото е, че Ленц не можа да даде ясен отговор на въпроса дали за климата би било по-добре, ако договорът изобщо не съществуваше.

"Определено", каза той, поне що се отнася до амбициите на ЕС в областта на климата. "Но ние имаме този съществуващ договор, не можете да се правите, че той не съществува. Така че това, което правим, е контрол на щетите."

„Политико“ са провели по-късно телефонен разговор с Ленц. Той уточнява, че е прибързал с отговора си. Според него не е взел предвид поредицата от реформи в ЕС, които ще отменят съдебните процеси в рамките на блока, когато бъдат подписани от страните-членки. Ленц заяви, че споразумението предлага и покритие за инвестициите във възобновяема енергия в международен план. По негово мнение „би било по-добре да го има за в бъдеще“, тъй като договорът се стреми да обхване още 40 държави, предимно в Африка.

Обърканата му позиция отразява по-широкото усещане, че ДХХ е договор, който едновременно е остарял, но е невъзможно да бъде изоставен.

"Този договор е бил измислен в съвсем различен период от нашата история", каза Йеттен. "Наистина се нуждаем от различни видове международни споразумения - за инвестиционните политики и за политиката в областта на климата."

Тази година две германски компании заведоха дело срещу Нидерландия, тъй като страната постепенно спира използването на въглища. Споразумението може да създаде и така нареченият ефект на „регулаторно охлаждане“, при който държавите се възпират от реформи, за да не бъдат съдени. „Политико“ обръща внимание на факта, че дори ако страните решат да се откажат от договора, те все още могат да бъдат съдени до 20 години след като са напуснали организацията.

Воденият от Европейската комисия процес на реформиране имаше за цел да прекрати защитата на изкопаемите горива. Само частичният успех се дължи на съпротивата на Япония, Казахстан и други членове. ЕС и Обединеното кралство спечелиха отстъпка, която им позволява да спрат защитата на проекти за изкопаеми горива след само 10 години.

Сега Комисията се опитва да представи това като победа и да накара членовете на ЕС да дадат окончателния си подпис. Няколко държави от ЕС обаче се отказват и бягат.

БГНЕС припомня, че в петък френският президент Еманюел Макрон обяви, че страната ще се оттегли от договора, тъй като той не е в съответствие с Парижкото споразумение за изменението на климата.

Решението на Франция следва изявленията на Полша, Испания и Нидерландия, че се оттеглят от споразумението. Сега тези държави настояват ЕС като цяло да се откаже от договора. Йеттен заяви, че ще лобира пред колегите си министри на срещата на върха в Люксембург. Германия обмисля решението си, а белгийският министър по въпросите на климата Закия Хатаби призова страната си а се оттегли. Министърът определи договора като „троянски кон“, който застрашава европейската политика в областта на климата.

Ленц и Европейската комисия молят тези страни да не блокират реформите на европейско равнище, за да могат те да бъдат приети на решаващата среща на 22 ноември, когато 53-те страни ще се съберат в Монголия.

"Ако до ноември не приемем модернизацията, резултатът е просто статукво", заяви в понеделник пред членовете на Европейския парламент представителят на Комисията Карло Петинато.

Според „Политико“ страните имат и трети начин за справяне с проблема. Те могат да гласуват реформите и след това да се откажат от сделката. Такъв е планът на Нидерландия, а Ленц добави, че французите са го информирали, че смятат да направят същото.

Комисията твърди, че ползите от сделката за възобновяемите енергийни източници не бива да се отхвърлят поради опасения за инвестиции в изкопаеми горива. Но за Нидерландия, каза Ленц, уроците от съдебните дела за въглищата са взети присърце.

"По-добре е да напуснем този договор и след 10 години да се отървем от него и да имаме повече откритост и повече свобода за политически реформи", каза Йеттен.

Ленц смята, че напускането на споразумението от големи държави като Франция и Германия би било голяма стратегическа грешка. Тя ще подразни ключови енергийни доставчици на ЕС и ще отвори вратата на Китай да измести Европа от първото място в договора.

Пекин направи първите си стъпки към присъединяване преди пет години, преди ЕС да натисне спирачките. "Този договор наистина би могъл да ускори Пътя на коприната", каза Ленц. Той добави, че в крайна сметка Китай би могъл да поеме ръководството на международната организация след напускането на Франция и евентуално на Германия. "Това е голяма празнота. Искам да кажа, че някой би могъл да погледне на това и да си каже: "добре, това може да бъде възможност".

Брюксел също така твърди, че въпреки че по-новата версия на договора продължава да защитава инфраструктурата за изкопаеми горива, пактът все още е полезен за насърчаване на инвестициите в зелена енергия и дори за възстановяването на разкъсваната от войната Украйна.

Ленц от своя страна изглежда озадачен от решението на страните да напуснат, но признава, че има два начина да се погледне на това. "Бих видял пълната половина на чашата, а не празната", каза той, държейки във въздуха чаша с вода. /БГНЕС