Сгушена в квартал Колуша на град Кюстендил, в подножието на планината Осогово, най-старата запазена средновековна църква в Кюстендил пази жив спомена за Свети Георги, предаде репортер на БГНЕС.
На мястото на днешния квартал Колуша в миналото е било разположено село Коласия, където през първите векове на османското робство, а и по-късно (XVIII - началото на XIX в.), е било седалище на митрополит.
Съществува предположение, че в двора на старинната църква се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката между сърби и българи на полето при Струма край Велбъжд (старото име на Кюстендил) през 1330 г.
През XIX в. църквата е разрушена до основите на сводовете, като малко след Освобождението, през 1878-1880 г. е възстановена от колошанинът дядо Стоян, който дарява средства за изграждането предверие в западната ѝ част, както и за изписването ѝ.
Изключително богатство за църквата представлява вътрешната стенописна украса. Открити са четири живописни слоя: най-старият е открит наскоро (първото десетилетие на XXI в.) и е датиран от края на Х - началото на XI в.; другите са от XII, XV-XVI и XIX век. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от изображения на християнските светци: Пантелеймон и Ермолай, Дамян и Козма, Мина, както и от светиците: Варвара, Неделя, Петка Българска и Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св. Никола. От XV-XVI в. са иконите на Сава Сръбски и Йоан Бабтийски. По-голямата част от стенописите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на XIX век.
Изключителния им квалитет дава основание ,да се предполага, че изпълнението им е дело на Солунски зографи или майстори от Охридско ателие. Последното изписване на храма е от 1878-1882 година.
Най-добре е запазен образа на Св. Никола, който вероятно е бил и първият патрон на храма. Вече девет века ликът на Свети Никола Мирликийски стои в храма, като любопитен е фактът, че при реставрацията на евангелието, което светецът държи, е открит златен варак (лист злато, ползвано за позлатяване на икони - бел. ред.), показващ възможностите на ктиторите.
Най-ценните стенописи в църквата са изписани през XII век и изобразяват светци в цял ръст: войни, лечители, свещенослужители, жени светици и др. В храма са запазени средновековни графити – рисунки и надписи, оставени от посетители и местни хора в миналото.
Църквата е кръстокупоолна, от типа "вписан кръст", с размери 10 метра дължинна без притвора и ширина - 8,70 метра. Изградена е върху каменни основи от тухли, с т.н. "скрити редове", техника при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден корниз тип "вълчи зъб".
Първите проучвания на църквата са извършени през 1906 г. от акад. Йордан Иванов. През 1921 г. църквата е проучена и от А. Грабар, а през 1931 г. и от Н. Мавродинов. От 1970 г. църквата е и музей.
През ХІХ в. църквата е била разрушена от турците и зарита в земята.
Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитектурна стойност. Тя е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория “национално значение". /БГНЕС
