Децата и учениците на югославския социализъм са жертви на историята, написана с омраза, в която приятелите и враговете са определени от страна на Белград.
Те бяха научени на „истините“, написани с речника на омразата, които оказват влияние върху манталитета им и до днес. "Истините" определят мисленето на политиците, произлезли от социалистическото минало. Онези, които днес изграждат демократична система в тази Македония, която повече от всяка друга република на бивша Югославия е наследила гена на своята майка.
Манталитетът не се променя със смяната на социалната система и законите. В Северна Македония изобразяват албанците, българите, турците и гърците като заклети и естествени врагове на македонския народ, които безмилостно са ограбили земите му. Единственото изключение е сръбският народ - само той е защитник на македонците според авторите на учебниците в Скопие. Така е от социалистическите десетилетия, когато учебниците по история се пишеха в Белград.
Тази констатация се потвърждава от тазгодишното проучване на Международния републикански институт. Над 34% от анкетираните граждани определят Сърбия за "най-големия приятел" на Северна Македония. Междувременно 23% от анкетираните смятат, че най-голямата заплаха за страната идва от България. Косово и Албания са определяни за врагове от съответно 9 и 10 на сто от анкетираните. Тези проценти включват всички етнически общности в страната. Огромното мнозинство от македонците оценяват България като вражеска страна, докато една четвърт от тях гледат по същия начин на Косово и Албания.
Също така над 60% са против Преспанското споразумение с Гърция и Договора за добросъседство с България. Това означава, че преобладаващото мнозинство от македонците са против членството в НАТО, защото споразумението с Атина дава възможност за влизане в Северноатлантическия алианс, и против нормализирането на отношенията със София, което е от решаващо значение за преговорит за членство в ЕС.
Че Македония не възприема съседите си по един и същ начин, говори не само написаната с омраза история, но и нейната ежедневна реалност. Например у нас нито държавна церемония, нито частна сватба може да се отпразнува без сръбските песни на Цеца, но в музикалните програми, подготвяни за македонската публика, никога не можете да чуете песни на албански или български.
И сред стотиците паметници, издигнати в тукашните селища, както и сред тези в центъра на Скопие, чрез които е реконструирано славното минало на македонския народ, можете да намерите десетки статуи на сръбски личности, но не можете да видите нищо от илирийското, българското или петвековното османско минало на тези земи.
В центъра на Скопие се намира и Офицерският дом, построен върху основите на Бурмали джамия, унищожена от сърбите през 1925 г. Домът е разрушен от земетресението от 1963 г., но е възстановен от днешните македонски демократи, може би за да им напомня за сръбската армия, която, изглежда, никога не са чувствали като враждебна, а по-скоро като освободителка.
Когато говорим за близостта на македонските среди със сръбските, както и за доминиращия манталитет сред македонските елити, че албанците и българите са естествени врагове на македонците, трябва да се приеме една истина: десетилетия наред по време на социализма, Белград инвестира в засаждането на семето на антиалбанизма и антибългаризма на няколко македонски поколения. За разлика от София и Тирана, които бяха оставили всичко в ръцете на случайността.
И тази десетилетна дейност е свързана преди всичко с инвестициите в сферата на изкуството, културата и образованието на новите поколения, които накараха много творци и членове на елита на македонския народ да чувстват Белград, а не Скопие, като „столица“ на тяхното артистично и културно популяризиране. Междувременно Белград направи всичко възможно да разруши всички мостове на културно сътрудничество между Скопие, Тирана и София.
Да, децата, дошли от комунистическото минало, които изграждат днешна демократична Македония, имат голям проблем със себе си: мисленето, доминирано от "истини", написани с езика на омразата.
Северна Македония ще трябва да се изчисти от боклука на тези "истини". Ще трябва да разбере, че от София и Тирана не идва никаква вреда. Ще трябва да осъзнае, че нищо добро не идва от Белград, който никога не се е отказвал от амбициите си да бъде столица на Балканите и да включи Северна Македония в рамките на "Сръбски свят". /БГНЕС
--------------------
Насер Селмани, македонски публицист от албански произход, анализ за "Алмакос".
