Наследниците на Гоце Делчев, Дрангов, Шапкарев почетоха Тодор Александров

България и големите български родове от Македония почетоха паметта на водача на ВМРО Тодор Александров, който е роден на днешния ден преди 141 години, предаде репортер на БГНЕС.

Наследниците на Тодор Александров и Гоце Делчев, на Борис Дрангов и Кузман Шапкарев се събраха в центъра на София, за да преклонят глава пред подвига на големия герой, който енциклопедия „Британика“ нарече „некоронования крал на Македония“.

„Тодор Александров е един от най-големите водачи на ВМРО. Стариот, както го наричаха всички, възстанови организацията от пепелищата след войните за национално обединение. Ние като наследници на идеите ВМРО сме горди да носим неговите послания“, заяви в словото си съпредседателят на ВМРО Александър Сиди.

Той подчерта, че делото на Тодор Александров все още не е завършено.

„Днес трябва да продължим да носим заветите на Тодор Александров, Гоце Делчев и Иван Михайлов на всички онези, които отдаваха живота си за свободата на Македония като част от обединението й с майка България. Днес когато в РС Македония продължава антибългарската риторика, ние сме длъжни да бъдем тук и да кажем, че Македония няма как да бъде част от ЕС без да осмисли собственото си минало“, каза още Александър Сиди.

Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в Ново село – махала на град Щип. През 1898 г. на 17-годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има директорът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е учител в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима дейно участие във възстановяването на Организацията и участва на повечето конгреси. През септември 1911 г. Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. „Вардар“ с редактор Данаил Крапчев.

Цялото лято на 1912 г. Тодор Александров е начело на малка чета, с която се движи в околностите на Кукуш и Солун. Непосредствено преди обявяването на Балканската война ръководи извършването на серия атентати в Солун и околностите му. По време на Междусъюзническата война Тодор Александров пише писмо до министър-председателя Иван Евстратиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията винаги е била едно от средствата за запазването преди всичко целостта на Македония с оглед на бъдещето ѝ присъединение към България.

По време на Първата световна война /1914-1918 г./ Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.

След войната Старио, както е наричан Тодор Александров, заедно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, но през 1919 г. са арестувани. След бягството си минават в нелегалност и заемат водеща роля в делата на ВМРО.

До 1922 г. Организацията успява да се справи с ширещото се разбойничество в Пиринска Македония, което е в разцвет в този дял на Македония след войната. Освен че четниците вече имат униформа, изграждат се околийски и окръжни ръководства, има пунктови началници, районни чети и милиция. ВМРО се превръща в „държава в държавата“.

На 31 август 1924 г. в Пирин планина над село Сугарево е убит Тодор Александров заедно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията решават да ги погребат на това място. /БГНЕС