„National interest“: Проблемът с „Лукойл-Нефтохим“ е геополитически
Българското правителство започна новата година с мащабна проверка на принадлежащата на Русия нефтената рафинерия "Нефтохим" в Бургас, черноморски крайбрежен град. Съоръжението е собственост на базирания в Москва петролен гигант „Лукойл“. Това е единственият обект на компанията в Европейския съюз (ЕС) и следователно е освободен от забраната за внос на руски суров петрол по море.
Според българската Агенция "Митници" операцията от 1 януари е била проведена с цел проверка на рафинерията (и на над 50 склада, свързани с петролната индустрия) за инвентаризация на наличните количества внесен руски суров петрол и всички петролни продукти, произведени от него. В извършването на мащабната проверка са участвали около 150 митнически служители. Въпреки това моментът, в който е извършена акцията, която руските новинарски източници определят като рейд, както и политическите обстоятелства, които я съпътстват, показват, че решението на София има по-голямо геополитическо значение, отколкото просто спазване на митническите разпоредби.
България е единствената страна от ЕС, която е освободена от забраната за морски доставки на руски суров петрол поради силната си енергийна зависимост от тази суровина. Югоизточната европейска страна се присъедини към Китай, Индия и Турция като една от четирите основни дестинации за износ на руски петрол. Дори много от най-проевропейските политици в България, като завършилият магистратура в Харвард бивш премиер Кирил Петков, първоначално подкрепиха руските доставки. Един от аргументите беше, че рафинерията "Лукойл" продава рафинирано гориво на Украйна, за да подкрепи военните ѝ усилия срещу Русия. България беше основен доставчик на дизелово гориво за нея, като според сведенията понякога покриваше 40% от нуждите на Киев от дизелово гориво.
Изглежда, че в София има широко политическо съгласие по отношение на премахването на разрешеното от ЕС изключение. През декември тази година в българското Народно събрание беше прието предложение за отмяна на освобождаването и спиране за неопределено време на вноса на всякакъв руски суров петрол. Впоследствие на рафинерията "Нефтохим" беше възложено от 1 януари да спре износа на всякакви петролни продукти, произведени от него. Това ще бъде последвано от пълно спиране на използването на руски нефт в процесите на рафиниране от 1 март.
До известно време на „Лукойл“ му се отдаваше да разгадава политическите ходове „на кафе (през септември законодателите вече бяха решили да отложат с три месеца планираното преди това прекратяване на вноса). Руският петролен гигант реагира на решението на парламента през декември, като осъди "дискриминационните закони и други несправедливи, пристрастни политически решения". Впоследствие той заяви, че ще започне работа с международни консултанти, за да преразгледа бизнес стратегията си в България. В този смисъл компанията вероятно ще пристъпи към продажба на основните си активи в страната, които включват до 220 бензиностанции, девет петролни бази и различни предприятия, които се занимават със зареждане с гориво на кораби и самолети. Тази перспектива предизвика интереса на няколко международни инвеститори в областта на енергетиката. Неотдавна, на 25 декември, посланикът на Азербайджан в България заяви, че страната му може да прояви интерес към придобиването на съоръжението.
Има много причини София да избере настоящия момент, за да проведе мащабна инспекция за инвентаризацията на наличния руски нефт и нефтопродукти. От една страна, правните изменения в последното предложение оставят много вратички за „Лукойл“ да продължи да прибира големи суми пари. Мандатът от декември все още допускаше изключение за производство на нискооктанови горивни продукти, произведени от внос на руски суров петрол, който е получен преди влизането в сила на първия раздел от новата забрана на 1 януари. Забележително е, че морските доставки на руски суров петрол се увеличиха до около 140 000 барела дневно през предходните месеци, като по този начин предоставиха достатъчно възможности на Москва да си осигури допълнителни приходи, преди да осребри и продаде активите си. Предвид враждебната икономическа позиция на ЕС към Русия, България може да се опита да предотврати подобен сценарий.
Възможността за чиста корупция също не може да бъде отхвърлена. България е най-бедната страна в ЕС и поради голямата си енергийна зависимост от Москва трябваше да осигури стабилни потоци от руски суров петрол на достъпни цени. Впоследствие се появиха спекулации, че членове на парламента от целия политически спектър са се сговорили да направят рафинерията възможно най-нерентабилна, възползвайки се от лошия имидж на Москва в Европа и оправдавайки по този начин строгата си политика с факта, че тя е насочена към ощетяване на дъщерно дружество на руското правителство. Така например данъкът върху печалбата, наложен на рафинерията на „Лукойл“, в момента е 60 % и се очаква да спадне до 15 %, след като тя попадне в други, неруски ръце. В тази хипотеза подобен ход цели или активите на "Лукойл" да бъдат продадени на български гражданин, който след това вероятно ще предостави подкупи на политиците, отговорни за осъществяването на този сценарий, или да узакони прякото изземване на тези активи от правителството (със своите очевидни корупционни последици).
Възможно е обаче ЕС просто да натиска здраво България, за да ускори процеса на откъсване на страната от руската енергетика. Тъй като изгледите за окончателна украинска победа изглеждат все по-мрачни, Брюксел може би се опитва да направи всичко възможно, за да утежни икономическите щети за Русия, за да увеличи влиянието си в евентуален преговорен процес или може би дори като израз на ангажимента си да продължи наказателната политика срещу Москва за неопределено време, независимо от изхода на бойното поле. Както беше споменато, България е в челната четворка на дестинациите за износ на руски суров петрол и пълното спиране на последния вероятно ще наложи някои преоценки на стратегията на Москва за нейната петролна индустрия (поне в краткосрочен план).
Що се отнася до времето на внезапната проверка, София може да е заинтересована да гарантира, че „Лукойл“ няма да има възможност да окаже отрицателно въздействие върху оперативния капацитет на съоръжението преди да го напускане. Митническата инспекция се проведе почти точно една година след като българските законодатели издадоха постановление, според което рафинерията "Нефтохим" може да бъде поставена под прекия контрол на правителството в случай на "заплахи за националната сигурност или за доставките на жизненоважни ресурси". Германия направи точно това по-рано по време на войната, като още през 2022 г. пое контрола над множество петролни рафинерии, собственост на Русия, разположени на нейна територия. Макар да не е задължително София да се готви да завземе рафинерията "Нефтохим", операцията по инвентаризация би могла да бъде част от по-широки предпазни мерки за енергийна сигурност, за да се гарантира, че съоръжението ще остане функционално в периода между оттеглянето на „Лукойл“ и последващото поемане от когото и да е, който в крайна сметка ще придобие активите му.
Това е изключително важен стратегически императив за София. „Нефтохим“ осигурява около 80% от дизеловото гориво и бензина в България, а дейността му допринася за една десета от БВП на страната. Преди 2022 г. България също така бе изцяло зависима от Русия за нуждите си от природен газ. Отказът на София да плаща за продукта в рубли доведе до това, че Москва спря износа си за страната. Енергетиката се оказа решаващ фактор в геополитическата стратегия на Русия спрямо ЕС. Въпреки че войната в Украйна улесни по-голямата интеграция между държавите членки в някои отношения, тя разкри и слабости в други.
Привързаността към антируската позиция на Брюксел и Берлин често е на цената на вътрешните национални интереси. Докато много европейски държави бяха готови да се справят с по-високи цени на енергията, за да подкрепят Украйна, относително проруското население на България я отличава от повечето други държави от ЕС. Това не означава, че много от политиците в страната не желаят да направят необходимите жертви, за да се насочат към Москва. Делян Добрев, председателят на енергийната комисия в българския парламент, е начело на обвинението срещу "Лукойл". Добрев е завършил бакалавърската си степен по икономика в университета Уеслиън и е против освобождаването на морските доставки на руски суров петрол, като казва пред „Политико“, че печалбите на Лукойл са помогнали за "финансирането на режима на Путин".
От началото на войната политиката на България се опитват да балансира между враждебната позиция на ЕС спрямо Русия и енергийните нужди на страната. Изглежда обаче, че първите имат приоритет. Очевидното очакване е, че европейското ръководство ще помогне на София да се откаже от енергийната си зависимост от Москва. Докато България се движи между дуелиращите се геополитически врагове, тя се опитва да намали зависимостта си от Русия по отношение на петрола и природния газ, за да осигури собствената си позиция и същевременно да улесни по-голямата интеграция в ЕС.
Все още обаче не е ясно дали тази стратегия може да бъде поддържана безкрайно дълго време без значителен обществен отпор, тъй като българският народ все по-често плаща цената за спазването на диктата на ЕС. Разочарованието от икономическите и политическите отношения с Брюксел допринася за и без това напрегнатата политическа сцена в страната. През последните няколко години опозиционните партии постигат стабилни успехи на парламентарните избори.
Най-добрият пример за това е приятелски настроената към Русия евроскептична партия "Възраждане".
Появявайки се на политическата сцена през 2021 г., тя си осигури 13 места в българското Народно събрание. Впоследствие тя получи още 14 на предсрочните избори през 2022 г. Забележителното е, че това се случи почти 8 месеца след началото на войната в Украйна. Съвсем наскоро, на парламентарните избори през април 2023 г., „Възраждане“ взе още 10 места, с което общият брой на депутатите ѝ достигна 37. Така тя се нареди на второ място след по-центристката партия ГЕРБ за най-много места, притежавани от една партия. /БГНЕС
-----------
Анализът на Доминик Сансон е публикуван в американското онлайн издание „National interest“.