Огромни масиви от соларни панели, плаващи в спокойни морета близо до екватора, биха могли да осигурят на практика неограничена слънчева енергия за гъсто населените страни в Югоизточна Азия и Западна Африка.
Ново изследване показва, че само в Индонезия офшорните слънчеви панели могат да генерират около 35 000 тераватчаса (TWh) слънчева енергия годишно, което е сходно с настоящото световно производство на електроенергия (30 000 TWh годишно), съобщава „Стъди Файндс“.
И докато в по-голямата част от световния океан се наблюдават бури, някои региони на екватора са относително тихи и спокойни. Така че сравнително евтините инженерни структури биха могли да бъдат достатъчни за защита на плаващите слънчеви панели в морето.
Глобални топлинни карти с висока разделителна способност показват, че Индонезийският архипелаг и екваториална Западна Африка в близост до Нигерия имат най-голям потенциал за офшорни плаващи соларни панели.
При сегашните тенденции световната икономика ще бъде до голяма степен декарбонизирана и електрифицирана до 2050 г., като за това ще допринесат огромни количества слънчева и вятърна енергия.
Около 70 квадратни километра слънчеви панели могат да осигурят всички енергийни нужди на един милион души в една икономика с нулеви въглеродни емисии. Панелите могат да бъдат разположени на покриви, в сухи райони, в близост до селското стопанство или във водни басейни. Но страните с висока гъстота на населението, като Нигерия и Индонезия, ще разполагат с ограничено пространство за събиране на слънчева енергия. Тяхното тропическо разположение означава, че вятърните ресурси са слаби. За щастие, тези страни - и техните съседи - могат да събират ефективно неограничена енергия от слънчеви панели, плаващи в спокойни екваториални морета. Плаващите слънчеви панели могат да бъдат поставени и във вътрешни езера и водоеми. Плаващите слънчеви имат голям потенциал и вече се развиват бързо.
Наскоро публикуван документ изследва световния океан, за да намери региони, в които през последните 40 години не е имало големи вълни или силни ветрове. Плаващите слънчеви панели в такива региони не изискват силни и скъпи инженерни защити.
Регионите, в които не се наблюдават вълни, по-големи от 6 метра, нито ветрове, по-силни от 15 метра в секунда, биха могли да генерират до един милион TWh годишно. Това е около пет пъти повече енергия годишно, отколкото е необходима за напълно декарбонизирана световна икономика, поддържаща 10 милиарда души.
Повечето от добрите места се намират в близост до екватора, във и около Индонезия и екваториална Западна Африка. Това са региони с висок ръст на населението и високи екологични стойности. Морските плаващи слънчеви панели могат да помогнат за разрешаване на конфликтите, свързани с използването на земята.
Индонезия е гъсто населена страна, особено на островите Ява, Бали и Суматра. До средата на века населението на Индонезия може да надхвърли 315 милиона души. За щастие, Индонезия разполага с огромен потенциал за слънчева енергия, както и с огромен потенциал за съхранение на енергия от помпени водни централи, които да съхраняват слънчевата енергия през нощта. Около 25 000 квадратни километра слънчеви панели ще са необходими за поддържането на богата Индонезия след пълната декарбонизация на икономиката с помощта на слънчева енергия.
Индонезия има възможност за огромен брой плаващи слънчеви панели в спокойните си вътрешни морета. Регионът разполага с около 140 000 кв. км морски пейзаж, в който през последните 40 години не е имало вълни, по-големи от 4 м, нито ветрове, по-силни от 10 м в секунда. Морската зона на Индонезия от 6,4 млн. кв. км е 200 пъти по-голяма от необходимата, ако всички бъдещи енергийни нужди на Индонезия се задоволяват от плаващи слънчеви панели в морето.
Бъдещето на плаващите слънчеви панели в морето
В по-голямата част от световния морски пейзаж се наблюдават вълни, по-големи от 10 м, и ветрове, по-силни от 20 м в секунда. Няколко компании работят за разработване на инженерни защити, така че плаващите панели в морето да могат да издържат на бури. За разлика от тях, благоприятната морска среда по екватора изисква много по-малко здрави и скъпи защити.
Най-подходящите региони се групират в рамките на 5-12 градуса географска ширина от екватора, главно в Индонезийския архипелаг и около него и в Гвинейския залив близо до Нигерия. Тези региони имат нисък потенциал за производство на енергия от вятър, висока гъстота на населението, бърз растеж (както на населението, така и на потреблението на енергия) и значителни непокътнати екосистеми, които не бива да бъдат изкоренявани за изграждане на соларни паркове. Тропическите бури рядко засягат екваториалните региони.
Индустрията на плаващите соларни инсталации в открито море е в начален стадий. Морските соларни панели имат недостатъци в сравнение с бреговите панели, като солна корозия и замърсяване на морето. За закрепването на панелите към морското дъно се предпочитат плитки морета. Освен това трябва да се обърне специално внимание на минимизирането на щетите върху морската среда и риболова. Глобалното затопляне също може да промени моделите на вятъра и вълните. Въпреки тези предизвикателства, учените вярват, че плаващите панели в морето ще осигурят голям компонент от енергийния микс за страните с достъп до спокойни екваториални морета.
До средата на века около един милиард души в тези страни ще разчитат предимно на слънчева енергия, което води до най-бързата енергийна промяна в историята. /БГНЕС
 leader and Indian Prime Minister Narendra Modi 14 05 2024.jpg)