„Основният мит е, че въстанието не е българско, а е македонско по етнически характер. Вторият мит е, че българската държава няма никакво участие в неговата подготовка и провеждане. Третият мит е, че става дума за две въстания – Илинденско на македонците и Преображенско – на тракийците“, изброява експертът и продължава: „Четвъртият мит е, че България едва ли не е загърбила последиците от това въстание, което не е така“, подчерта Еков.
Това се доказва от документите на тайния кабинет на княз Фердинанд I, които не са показвани досега, но дават различна от изкривената от идеологеми „история“, твърдяща, че князът е бил студен и е загърбил съдбините на българите в Македония и Тракия.
„Един от документите доказва пряката връзка на българската държава, конкретно на министъра на войната ген. Стефан Паприков при взимане на решението за въстанието. Това е част от рапорт на управляващия княжеското търговско агентство в гр. Сяр, който описва, че решението се взима благодарение и на едно писмо, изпратено от министъра на войната до участниците в конгреса на Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/, с което той обещава подпомагане на въстаниците от страна на подчиненото му министерство, Княжество България. Че това не е празно обещание става ясно от едно писмо изпратено до пунктовия началник на вътрешната организация в Бургас от главния редактор на в. „Вечерна поща“, занесено от кап. Червеняков, който е личният адютант на ген. Паприков. Той отива в Бургас, за да отвори складовете и да даде на въстаниците 200 пушки “Бердана“ с 60 000 патрона и пушки „Манлихер“ с 6000 патрона“, каза Еков и подчерта, че с този жест на ген. Паприков е въоръжено ударното ядро на въстаниците в Одринския революционен окръг.