Никълъс Кейдж - най-неразбраната холивудска звезда

В новия си филм "Непоносимата тежест на огромния талант" Кейдж играе себе си и се забавлява с образа си. Но истинското му величие не бива да се подценява, пише Анна Богуцкая за Би Би Си.

Никълъс Кейдж добър или лош актьор е?, пита авторката. Този въпрос може би е „котката на Шрьодингер“ в попкултурата. От една страна, той има "Оскар" за филма "Да напуснеш Лас Вегас" от 1995 г. и е работил с всички - от Мартин Скорсезе до Дейвид Линч и Вернер Херцог. От друга страна, от 2010 г. насам името му се превърна в синоним на екшън филми с малък сюжет и много експлозиви, предизвикващи подигравки от страна на критиците и подхранващи иронична онлайн фенщина, задвижвана от компилации на клипове в YouTube със заглавия като "Nicolas Cage freak outs".

На всеки няколко години обаче той изиграва нещо, което кара света да го преосмисли отново: сдържаното му изпълнение на бивш престъпник в "Джо" (2013), изобразяването на ужасяваща, изтръпнала скръб в "Манди" (2019) или, съвсем наскоро, сърцераздирателното му превъплъщение в ролята на мъж, който има мисия да върне любимото си прасе с трюфели в "Прасе" (2020). Всеки път, въпреки признанието, което е получил през цялата си кариера, рецензентите някак си изглеждат изненадани от това, на което е способен.

Този път филмът, който отново го връща в полезрението на критиката, е екшън комедията "Непоносимата тежест на огромния талант", в която Никълъс Кейдж поема най-необичайното предизвикателство в кариерата си досега. Той е в ролята на "Никълъс Кейдж", измислена версия на самия себе си, разочарована филмова звезда, която е на един хвърлей разстояние от това да се откаже от актьорската си кариера и да заживее като домашна котка. Този Кейдж е страстен киноман, който намира необичайна близост с мегафена на Кейдж (в ролята Педро Паскал), платил му 1 милион долара, за да се появи на рождения му ден - само за да разбере, че този негов почитател е известен наркобарон.

"Непоносимата тежест на огромния талант" не е нищо твърде предизвикателно: тя му позволява да се подиграва не точно със себе си, а с ексцентричната си личност. Една от вградените шеги във филма, която се основава на основен аспект от привлекателността на Кейдж, е обещанието, че той може да направи нещо странно или диво във всеки един момент: да се обърне и да направи физиономия, докато очите му не изпъкнат неестествено, или внезапно да повиши глас.

Защо е единствен по рода си

Съществуват повече от 20 подкаста, посветени на дисекция на кариерата на актьора, филмови фестивали, които показват филми на Кейдж само в Европа и САЩ, и нова книга, „Age of Cage“, която служи за изследване на променящата се история на Холивуд през призмата на Кейдж.

Режисьори и колеги актьори се отнасят с почит към него. Линч, който го режисира във филма "Диво сърце" от 1990 г., нарича Кейдж "джаз музикантът на американското актьорско майсторство". Гийермо дел Торо наскоро написа в Туитър, че "не е имало и никога няма да има актьор като Никълъс Кейдж. Майсторът Скорсезе описва актьорския му стил като "почти като в нямото кино, като Лон Чейни". Итън Хоук изтъква, че Кейдж е "единственият актьор след Марлон Брандо, който действително е направил нещо ново в изкуството".

Но това обожание все още не обяснява интензивността на култовите почитатели на Кейдж. Дали защото той е част от умиращата порода филмови звезди, които вече не виждаме много?

В един от профилите му във "Вашингтон Пост" за него се пита: "Може ли Никълъс Кейдж да играе нормален човек? Въпросът трябва да бъде: "Иска ли Никълъс Кейдж да играе нормален човек?

Никълъс Кейдж всъщност е откритие на Никълъс Копола, племенник на кинорежисьора (и винопроизводител) Франсис Форд Копола, който решава да се откаже от известната фамилия, за да се отърси от напрежението, което идва с нея. Името "Кейдж" е вдъхновено както от супергероя от комиксите Люк Кейдж, така и от експерименталния композитор Джон Кейдж – то перфектно обобщава линията, по която се движи през цялата си кариера - между масовия популизъм и авангарда.

Очевидно чичо Франсис не е бил много доволен от това решение, но все пак го кани в своите филми The Outsiders (1983), The Cotton Club (1984) и в Peggy Sue Got Married (1986). Има само един филм, в който Кейдж е записан като "Никълъс Копола": В него той играе неназован работник в ресторант за бургери.

С втората си роля в киното, в тийнейджърската романтична комедия "Момиче от долината" (1983 г.), той приема новия си псевдоним и се превръща във водещ актьор; оттогава той е "звездата на всеки филм, в който участва", казва Линдзи Гиб, автор на "Национално съкровище", книжно изследване на кариерата и актьорския стил на Кейдж.

През 80-те години на миналия век славата му се покачва благодарение на главните роли на сърцеразбивачи във филми като "Пеги Сю се омъжи", "Да израснеш в Аризона" (1987) на братя Коен и романтичния филм "Moonstruck" (1987), спечелил "Оскар", в който героят му се впуска в оперна афера с Шер.

Поглеждайки назад към над 100-те филма на Кейдж, се очертава един модел - на актьор, който избира неочакваното в едно пътуване, изпълнено с експерименти и ексцентрични решения. В същото време извън екрана той е сюрреалист и умишлено създава публичен образ на дивак. Върхът на това може би е интервюто, което дава през 1990 г. в британското чатшоу "Уоган", промотирайки "Диво сърце", където се качва на сцената с карате, сваля потната си тениска от "Диво сърце" и изкарва останалата част от интервюто без риза, облечен в кожено яке.

Интересното в наши дни обаче е колко резервиран е Кейдж като присъствие извън екрана. От време на време в социалните мрежи се появяват любопитни факти за ексцентричните му навици (като говорене с гарвана му, гушкане на домашния му любимец котарака Мерлин или закупуването на гробница с форма на пирамида в гробище в Ню Орлиънс), надвисналото наследство от финансовите му проблеми, но иначе никой не обръща особено внимание на личния му живот. Може би защото това, което Кейдж прави на екрана, засенчва всичко останало.

Четиримата Кейдж

Има четири типа филми за Кейдж или четири образа на Кейдж, които определят представата ни за него. Това е романтичният Кейдж, страстно и отчаяно влюбен в една жена, висок, строен, но не и класически красавец, готов да пробие стена с оперна техника, да ѝ направи серенада с песни на Елвис Пресли и да се измъчва мрачно, ако любимата му го отхвърли. Този романтичен Кейдж, с чисто сърце и лишен от ирония, се появява във филми като "Град на ангели" (1998), "Семеен човек" (2000) или "Капитан Корели" (2001), но с напредването на възрастта той никога не може да възвърне тази младежка, влюбена интензивност.

Кейдж процъфтява, превръщайки се в основна част от мейнстрийм киното на 90-те и началото на 90-те години. През 1996 г. „Скалата“ печели повече от 335 млн. долара в боксофиса. а "Лице назаем" - 245 млн. долара в световен мащаб. През 2000 г. филмът му за обир на автомобили „Да изчезнеш за 60 секунди“ печели 237 млн. долара, а приключенският филм от 2004 г. „Съкровището“ печели 347 млн. долара в световен мащаб, въпреки смесените реакции на критиката. С тези успешни екшъни Кейдж се доказва като истинско „екшън“ име.

По време на кариерата му се появи и трети, по-незабележим тип персонаж на Кейдж: Артхаус Кейдж. Всяко изпълнение на Кейдж е пълноценно. Но тези относително по-сдържани изяви сякаш се вписват по-добре в разбирането ни за това какво е "добра актьорска игра": спомнете си за превъплъщението му в самоубийствен писател-алкохолик в "Да напуснеш Лас Вегас", двамата коренно различни братя близнаци в "Адаптация" (2002) и съвсем наскоро в ролята на парализирания от скръб вдовец в "Прасе". Всъщност, ако се вгледаме по-внимателно в тези изпълнения, ще видим същата интензивна отдаденост на емоциите.

Накрая, в края на 2000-те и 2010-те години, се появява четвъртият образ на Кейдж: обърканият Кейдж. Заглавия като "Гняв" (2014), или "Надбягване с дявола" (2019) - все неразличими екшъни, които използват името на Кейдж като основна точка за продажба - послужиха за заличаване на десетилетията на страхотни изпълнения. В тези филми Кейдж никога не преиграва, но натоварен със слаби сценарии и режисура от типа "Б-филм", методите му на работа изпъкват твърде много, а интензивността му е неуместна и е просто храна за пародии и мемове. По-добър за този леко самопародично разкрепостен Кейдж обаче е хорърът - жанр, към който той се насочи едва наскоро, но в който получи признание за ролите си в "Мама и татко" (2017), "Манди" (2017) и "Color Out of Space" (2019).

Пътят на Кейдж от касов хит и актьор, носител на "Оскар", до онлайн шега и ироничен попкултурен идол обаче върви ръка за ръка с общата неспособност на хората да приемат, че човек може да бъде много неща едновременно.

Всъщност в скорошен профил на GQ беше изказана една неприлично проста идея: може би това, което най-добре обяснява Кейдж, е, че той е "искрен човек в един ироничен свят". /БГНЕС