Преспанският договор с Атина, както и подписаният на 1 август 2017 г. Договор за добросъседство и приятелство с Македония извадиха страната от международната изолация, в която я бе поставило управлението на ВМРО-ДПМНЕ на Груевски и откри пътя за членство в НАТО и започване на преговори за присъединяване към ЕС.
Никола Димитров подчертава, че страната му би се намирала в много по-тежка ситуация, ако не беше подписала договора с България, особено в момента, когато се очаква да получи възможност за преговори с ЕС. Той признава, че договорът със София не е успял да реши всички проблеми, но се надява, че те ще бъдат разрешени по приятелски начин.
„За да имаме положителен резултат, трябва визионерство, широкообхватно приемането на днешната реалност от София, което ще ни даде възможност да погледнем назад по-уверено и може би с отворени очи да четем оригиналните документи по онази епоха. За героите, които са от голямо значение за македонската страна, но и за българската страна. Това ще бъде нашето израстване. Този процес изисква много търпение, енергия, големи политически инвестиции. Той много лесно може да бъде прекършен и ние носим взаимна отговорност“, каза Димитров.
По отношение на позицията на БАН за македонския език, външният министър призова българската общественост да се замисли, да се влезе в положението на македонската.
„Мисля, че с Договора за приятелство с България ние наистина за първи път открихме голям исторически процес. Той няма да приключи за една нощ и няма да е бърз. Но нашата отговорност е да бъдем мъдри, да пазим националните си интереси, но не и да изпадаме в задънена улица. Политиката е изкуството на възможното“, подчерта Димитров. /БГНЕС