Никола Кицевски: Проблемите на българското училище са извън класната стая

Повечето основни проблеми на родното образование са не вътре, а извън стените на училището. Големият, дългосрочен и към момента нерешим проблем е демографското състояние на нацията. Раждат се все по-малко деца – около 2000 г. те са били над 70 000 годишно, сега едва надхвърлят 50 000. Има цели области, където се ражда по-малко от едно дете на ден. И голяма част от тези деца се раждат в семейства, в които образованието не е ценност. А да мислим, че училището ще се справи без семейството е все едно да се надяваме да изгребем язовир с лъжица.

Това заяви в интервю за БГНЕС Никола Кицевски, директор на издателство „Просвета“.

Кицевски коментира и това дали след тежката ковид-пандемия са се решили проблемите с изоставането на учениците с учебния материал и до какви негативи е довело онлайн обучението за децата.

„Изоставането не е наваксано, и не е ясно дали ще бъде наваксано и тази година. Защото ние не знаем дали проблемът „ковид“ си е отишъл завинаги - не знаем какъв нов щам ще ни сполети, ще има ли принудително обучение от вкъщи, няма ли да дойде някакъв нов епидемичен вирус“, посочи той и добави, че се е доказало, че колкото и усилия да хвърлят учителите, колкото и модерни електронни образователни материали да се предлагат, дистанционното учене не може да замести напълно класната стая. „Въпреки че за тия три години, ние, издателите, които създаваме съвременно образователно съдържание, научихме много и направихме много. Ние развихме нашата образователна платформа е-просвета в истинско електронно училище. И хиляди учители и десетки хиляди ученици вече „ходят“ в него – това им помага да стават все по-успешни и при дистанционното обучение и най-вече – в нормалния учебен процес“, категоричен е той.

Кицевски обясни какви други трудности могат да срещнат през новата учебна година учениците в България.

„Следващ външен проблем, с който ни плашат, е енергийната криза – ще има ли светлина и топлина в класните стаи през зимата. Този проблем, ако ни затисне, ще ни е спуснат „отгоре“ – огромната част от училищата са на течни горива, на парно или на въглища, а не на газ“, заяви той и добави, че тук ключов е въпросът дали в техните бюджети са предвидени средства за увеличените цени на тези горива – и ако такива пари още не са заделени, проблемът ще бъде предизвикан от управляващите, при това умишлено – защото те са напълно наясно с обстановката. Кицевски посочи, че някой от другите тежки проблеми са стоварени „отгоре“, а не се дължат нито на учениците, нито на учителите, нито на директорите. „И не само ковидът е причина за изоставането – друг, много по-важен фактор е най-късата учебна година в сравнение с останалите европейски държави - нашите деца имат най-малко учебни часове в сравнение със своите връстници в целия евросъюз“, подчерта той и даде пример: когато този пред теб кара със сто, а ти – с осемдесет, няма как да го догониш. „Само ще изоставаш“.

Кицевски каза, че няма политическа воля да се направи тази болезнена реформа – да се удължи учебната година (защото учебният ден е достатъчно дълъг и изтощителен за децата).

„Срещу нея скочиха гласовити родители – най-вече в социалните мрежи. И най-вече тези, които иначе пращат децата си на частни уроци и така вече са им увеличили учебните часове. Скочиха и синдикатите, за да оправдаят своето съществуване. А политиците клякат, защото виждат само евентуалните си избиратели, а не бъдещите строители на България“, подчерта той.

Директорът на издателство „Просвета“ обясни и къде е разковничето за решаване на проблемите в родното образование.

„Разковничето е в политическата воля, но нея я няма. Няма например истинска политическа воля и за създаване на нови учебни програми на нивото на вече втората четвърт на 21 век, която настъпва след по-малко от три години“, заяви той и добави, че обещанията, че програмите се „преразглеждат“, „съобразяват“, „опростяват“ и т.н. няма да доведат до така нужните съществени промени. „Всичко е ПР и вдигане на розова пушилка. Доказателство за това е, че никой дори не говори за промяна на фундамента, а това са Държавните образователни изисквания, т.нар. стандарти – или какво трябва да знае и може всяко дете на съответната възраст и етап на образовани“, категоричен е той. Кицевски подчерта, че изискванията за знания и умения през 21 век не са същите като онези, с които са се дипломирали дядовците и прадядовците на сегашните деца, "драги образователни дейци".

Някои други дългосрочни проблеми лека-полека са започнали да се решават: като този за социалното положение и заплащането на българския учител.

„Но решението пак е продиктувано от една основна цел, която преследват всички управляващи досега у нас: лов на избиратели. Ако беше иначе, успоредно с увеличението на възнагражденията щеше да има и ясен и точен механизъм за оценка на учителския труд. Но няма“, посочи Кицевски. Той добави, че заради стремежа на политиците да държат властта е и нерешеният проблем със справедливия подбор на училищните директори – а от директора зависи в много голяма степен равнището на съответното училище. „В постоянната хайка за избиратели всяка партия се бори тя да назначава директори и учители, тя „да им дава хляба“, заяви Кицевски.

Директорът на издателство „Просвета“ посочи, че освен изброените дотук големи, дългосрочно нерешени проблеми, постоянно възникват и нови – тези дни, например, директори се оплакват от непрекъснатите сривове в електронната система на Министерството на образованието и науката.

„И старите, и новите проблеми обаче имат един корен, и това е коренът на дървото на всички проблеми в нашата държава: тези, които се редуват на кормилото на властта, с много малки изключения, смятат, че държава се управлява с демагогия и ПР, прикриващи некадърността и корупцията. Нищо, че дори в българското училище се преподава друго, при това не само в часовете по гражданско образование.“, категоричен е Кицевски. /БГНЕС