Обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. не засяга само националните ни интереси, не е само двустранен акт, а е част от големия балкански възел, в който се преплитат интересите на всички Велики сили.
Сърбия винаги се е отнасяла негативно към развитието на България, включително и след обявяването на независимостта.
Това заяви в интервю за БГНЕС Николай Поппетров от Института за исторически изследвания на БАН.
Българската акция и разположението на силите
„Акцията по обявяването на независимостта е една много важна проба за разположението на Великите сили в Европа. Това е акт, който не засяга само българските национални интереси, както много често се представят нещата, нито само двустранен акт между България и Османската империя. Това е един сложен аспект от големия възел в Югоизточна Европа, където има пряк интерес на две големи Велики сили – Австро-Унгария и Русия и косвения интерес на още три Велики сили – Франция, Великобритания и Италия“, заяви историкът.
Особена е ролята на Германия, която стои зад Австро-Унгария.
„Кайзерова Германия стои зад гърба на хабсбургската монархия и гарантира, че последната може да провежда своята политика, а тя е да навлезе колкото се може по-надолу на Балканите в посока Солун. Анексията на Босна и Херцеговина през 1908 г. е само една от тези стъпки“, отбеляза Николай Поппетров.
Той подчерта, че далечната цел на австро-унгарската политика е елиминирането на Сърбия като политически фактор, тъй като Белград може да обедини част от южните славяни, т.е. да ги откъсне от Австро-Унгария или да бъде буфер между двуединната монархия и земите, за които Виена има претенции.
„Българската акция е важна за отношението на Русия към балканските проблеми, тъй като тя неминуемо ще повлече участието на Русия, която има не само интерес да защити българската позиция, защото България е предмостие към Цариград и проливите. Има и други дългосрочни цели - колкото е възможно повече да се оттегли Австро-Унгария от Балканите или да има бариера срещу австро-унгарското влияние“, обясни историкът.
И тази бариера не е България, а е Сърбия и по тази причина Русия залага на последната „не защото тя толкова обича сърбите и мрази българите“.
„Сърбия е държавата, която възпира австро-унгарското настъпление във военен и геополитически план. Това предопределя силната руска намеса. Когато започва да се говори за признаването на промененото статукво, Русия признава анексията на Босна и Херцеговина, защитава българската независимост, съгласява се, че Крит ще бъде анексиран от Гърция и поставя въпроса за компенсации за Черна гора и Сърбия. И тук вече Австро-Унгария не е съгласна. От друга страна и Италия гледа към този регион и е в изключително противоречиви отношения с Виена заради Албания, защото италианците искат да се настанят там. Италия гледа към Черна гора и едно сръбско разширение надолу също се възприема много негативно“, посочи Николай Поппетров.
Така се заформя голямата игра, тук става разделението в позициите на силите.
„Германия ще застане безрезервно зад Австро-Унгария. 1908-1909 г. Берлин дава най-ясните знаци, че ще бъде на страната на Австро-Унгария, включително и ако трябва да се води война“, подчерта историкът.
Така Босненската криза и последвалата независимост на България се превръщат във вододел в отношенията между двете империи – Германската и Руската. Последната се чувства измамена, защото Виена с помощта на Берлин осуетяват провеждането на конференция, която да доведе до промяната на статута на проливите – обект на руската експанзия и най-съкровена мечта на царизма.
Балканските измерения
Сърбия реагира първосигнално на обявяването на българската независимост по начин подобен на 1885 г., заявявайки, че България е нарушила Берлинския договор, чийто гарант се смята Белград. Тя винаги е негов гарант, дори по време на Сръбско-българската война, когато това е използвано като един от мотивите за нейното започване.
„Сърбия дава ясно знаци, че е недоволна и е готова да проведе мобилизация“, заяви Николай Поппетров. Това, което обаче не се отчита е реакцията на хабсбургската монархия. „Австрийският военен стратег генерал Конрад фон Хьотцендорф пледира за военна акция срещу Сърбия. Той е готов веднага да се удари Сърбия, за да се реши този въпрос. Руските интереси са много силно засегнати, както и тези на Сърбия“, посочи историкът.
България печели непрекъснато негативи със своето развитие в очите на Сърбия.
„Белград има претенцията да се разшири в българска посока. В сръбското общество има сили, които са много наясно с целите на Велика Сърбия. Видин, Кюстендил, Брезник, Трън – да влязат в сръбската държава, защото тези територии са населени със сърби“, заяви ученият.
Босненската криза и обявяването на независимостта на България не доведоха до избухването на голямата война, защото великите сили не се чувстваха достатъчно готови.
„1908 е една проба да се види докъде са силите, те не са готови за война. След 1911 г. голямата война в Европа е на прага. Мароканската криза, Триполитанската война, Балканските войни и едни от най-тежките проблеми, които се забъркват с тях. Това е една от вратите за световната война“, обобщи Николай Поппетров. /БГНЕС
