Николай Поппетров: Стамболов – държавникът с български сетива

На 6 юли 2020 г. се навършват 125 години от смъртта на българския революционер и държавник Стефан Стамболов (1854-1895 г.).

Стамболов съзидателят

Около личността на Стамболов съществува мит, към който българското общество се връща в трудни моменти, а днешният преходен период е именно такъв труден момент. Това е митът за спасителя, блестящия политик и лидер от европейски ранг, голям патриот и демократ. В спомените на съвременниците Стамболов не е такъв. Документите, с които разполагаме говорят за една доста противоречива личност. Той води една недемократична, доста често насилническа вътрешна политика с цензура, преследване и фалшифицирани избори.

Политическите събития не трябва да се оценяват едностранно и трябва да гледаме в по-широка перспектива, тогава пред нас изпъква личността на Стамболов съзидателят. Неговото съзидателство създава условията България да се развива като модерна държава. Това се осъществява в едни много тежки условия, когато България не е призната за независима държава, има много ограничено външнополитическо поле на действие, на практика е васална на султана, който може да я шантажира пред Великите сили.

В тези условия Стамболов построява 365 км железопътни линии. Железопътната инфраструктура е заложена по негово време, а тя е изключително важна. България към Втората световна война /1939-1945 г./ има една изключително добре развита железопътна мрежа на високо ниво. Това е една много голяма заслуга. Осъществена е връзката Истанбул-Виена, връзката между Бургас и Ямбол, планирани са първите големи пристанища – Варна и Бургас, създадена е Национална параходна компания. Това се случва само 10-12 години след като се е освободила. Създава Пловдивското изложение през 1892 г., което представлява един своеобразен преглед на постиженията на младата българска държава. След неговото провеждане Стамболов свиква среща на експерти, на която се обсъжда бъдещето на българската икономика и преди всичко на аграрното стопанство. По онова време България е една бедна аграрна страна. Стамболов мисли по тези въпроси. Той иска да се развива индустрия – добивната промишленост чрез концесии за руди, минерални води. За целта провежда протекционистка политика като се въвеждат редица облекчения за желаещите да развиват промишленост. Защото без индустрия няма икономика.

Стамболов, който не е завършил голям западен университет, прави много за развитието на образованието и културата. През 1888 г. България вече има своето Висше училище, това е началото на Софийския университет. При него се приема закон за издирване на старини, който се грижи за културно-историческото наследство. От Библиотеката се отделя Народният музей, поставя се началото на музейното дело в България. Приема се нов закон за образованието, който е доста напредничав и съобразен с най-новите европейски тенденции.

Има една тенденция много от тези процеси да се свързват и с личността на монарха – княз/цар Фердинанд I (1887-1918 г.), но той токущо е дошъл в България. Князът не е решаващият фактор в стопанските и културните процеси през този период, той все още се ориентира, а Стамболов. Едва след свалянето от власт на Стамболов през 1894 г. Фердинанд I оформя своя режим, с който влияе върху политика, стопанство и култура.

Стамболов и Екзархията

Стамболов не е в добри отношения с Българската православна църква, която е политически фактор. Тя му пречи, защото е с проруска и антикатолическа ориентация. Така тя ме пречи за осъществяването на сватбата на княз Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза през 1893 г. и по въпроса с престолонаследието. Пречи му и в отношенията спрямо Русия. Но Стамболов няма противно отношения към църквата като институция, напротив той е в симбиоза с нейния духовен водач екзарх Йосиф I (1877-1915 г.), който стои в Цариград. Тази симбиоза също е много особена и е свързана с националния въпрос. Двамата изработва една изключително благодатна стратегия. Екзархът настоява за правата на Екзархията и бератите на митрополитите в Македония, а българският министър-председател шантажира османското правителство, като обяснява, че ще национализира железопътните линии, няма да плаща вноските, ще предизвика международна криза и дори, че ще си скъса дипломатическите отношения с Високата порта през 1894 г. Резултатът е 4 берата за митрополити в Скопие, Охрид, Велес и Неврокоп, църква във Фенер и решение за сгради на Екзархията в Цариград. Турците се отказват от натиска върху българските училища и превръщането им в частни. Училищата, които са в диоцеза на Екзархията, остават нейни. Всичко това са огромни постижения.

Стамболов и националното освобождение

Голяма част от българските историци на македонския въпрос говорят как той е влязъл в тежък конфликт с ВМРО, но истината е, че той не е единственият. Всички български министър-председатели в един определен период влизат във връзка с ВМРО, обаче в друг период влизат в конфликт, защото ВМРО разваля международния облик на държавата, която до 1908 г. не е независима. Тя трябва да спазва определено поведение. Освен това много често дипломатическият натиск върху Османската империя, който макар и половинчат, но все пак дава резултат. За съжаление, нито една от революционните акции, независимо от героизма и подвига на участниците в тях, не дава резултат. Османската империя отвръща брутално, а Великите сили не помагат на България. Единственият случай, когато ще се реши националния въпрос в българска полза и така ще се осъществи възрожденския блян е през 1912 г. с избухването на Първата Балканска война. Той е извършен от българската държава чрез нейното оръжие.

Стамболов застава на позицията, че нацията и държавата са свързани. Ако искате да имате една национално – обединена държава, трябва да помагате на държавата, а не на някой друг фактор.

Стамболов – Родината, Конституцията и Князът

Дори в отношенията с Русия той не е русофоб и не мрази славяните, руснаците и руския цар. Той мрази фактора Русия, който пречи на българската политика и иска да назначава министър-председатели. Стамболов не може да допусне това. Защото Стамболов е български политик, той е държавник. Знае, че България е преди всичко и над всичко. Това е девизът, с който той идва на власт:

Първо е Родината; Второ е Конституцията – независимо от това как той я спазва, защото тя е Държавността; Трето е Князът, защото князът е гаранцията, че тази държавата ще съществува в международен план.

Гибелта на Стефан Стамболов, който е посечен на 3 юли 1895 г. и издъхва от раните си няколко дни по-късно на 6 юли, е един трагичен факт. За съжаление българското общество като че ли повече знае датата на неговата смърт, отколкото тези големи неща, които е свършил. Не е Стамболов само жертвата, не е Стамболов само насилникът, не е Стамболов русофобът.

Стамболов е изградилият се от българското възрожденско общество политик с голям кръгозор. Това го прави една изумителна личност, защото не е завършил политически школи, не говори 5 езика, не се разхожда в дипломатическите приеми, но прави неща за България, които малко хора са ги направили с много голям усет. Стефан Стамболов има сетива за българския национален интерес. /БГНЕС

-------

Николай Поппетров, Институт за исторически изследвания на БАН. Анализът е направен специално за БГНЕС.